Определение № 15 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка допустимостта на касационното обжалване на решение № 368/26.02.2016 г., постановено по в. гр.д. №1379/2015 г. на Софийския апелативен съд ,ГК, 8-ми състав, с което е потвърдено решение № 18950/28.11.2014 г., постановено по гр.д. №9297/2012 г., І-21 състав на СГС, ГО, с което са отхвърлени исковете предявени от В. П. В. срещу [фирма] и [фирма] с правно основание чл. 49 във вр. чл.45 ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на детето й вследствие неправилно диагностициране и лечение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тях от предявяване на исковата молба до окончателното им плащане и В. П. В. е осъдена да заплати на С. д-р Щ.” Е. разноски в размер на 2710 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за необоснованост на обжалваното решение като се твърди, че решаващите изводи на съда не кореспондират със събрани по делото доказателства, които са от съществено значение.Навеждат се доводи и за това, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и вместо него постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. С касационната жалба се представя Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1. ГПК. Ответникът по касационната жалба [фирма] и [фирма], [населено място], чрез адв. Ел. М., чрез адв. К. Б., оспорват наличието на предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване в писмени отговори по делото. Третите лица-помагачи М. Е. А. от [населено място] и [фирма] България, [населено място], не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване на обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания на закона, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да има обуславящо за изхода на спора значение .Формулирането на такъв въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване.За да се допусне касационно обжалване по съответния въпрос обаче, по отношение на него следва да бъде изпълнено едно от допълнителните основания, визирани в разпоредбата на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. В случая тези предпоставки на закона са изпълнени по отношение на въпроса за необходимостта от обсъждане и съпоставяне на заключенията на вещите лица и останалите обстоятелства по делото при формиране на решаващите за спора изводи на съда, която въпрос е поставен под №4 в изложението на основанията за допускане до касационно обжалване и който съдът уточнява с оглед правомощията му по т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./При постановяване на въззивното решение тази въпрос е разрешен в противоречие с решение № 508/2010г., постановено по гр.д. № 1411/2009 г., ВКС, ІІІ г.о., поради което по отношение на него е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Доколкото решението е постановено при условията на чл. 290 ГПК същото има задължителен характер и с оглед на това въззивното решение е постановено в противоречие със задължителна практика на ВКС. С оглед на това касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне по този въпрос. Мотивиран от горното, ВКС, състав на 3-то г.о.