Определение № 4549 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3120/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Индустри Попов“ ООД със седалище [населено място], [ЕИК] срещу определение № 126 от 04.01.2024 г., постановено по адм. д. № 10578/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което исковата молба на дружеството – частен жалбоподател срещу Агенция по вписванията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4815 лв, изразяващи се в направени разноски – заплатени държавна такса и адвокатски възнаграждения в производствата пред СГС и Софийски апелативен съд по обжалване на Отказ № 20230703152918/04.07.2023г. на длъжностно лице по регистрация при АВп., е оставена без разглеждане и производството по адм.д. № 10578/2023г./АССГ е прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на атакуваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Претендира разноски. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна, Агенция по вписванията, по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното определение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, АС – София град е приел, че е сезиран с иск по чл.1 от ЗОДОВ, който обаче е недопустим за разглеждане, тъй като претенцията за платени съдебни разноски е следвало да се осъществи в рамките по съдебното производство, в които същите са сторени, а не с отделен иск по чл.1 от ЗОДОВ, поради което е налице друг ред за търсенето на сумите по смисъла на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, каквато е и трайната практика на Върховния административен съд. Обжалваното определение е правилно. Правилен е решаващият извод на АССГ, че редът за защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е неприложим в конкретния случай, тъй като е налице друг ред за претендиране на поисканите по ЗОДОВ суми по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. В случая такъв ред е налице, доколкото се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен отказ на длъжностно лице по регистрацията, изразяващи се в заплатени в съдебното производство по отмяна на отказа разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса. Обжалването на отказ на длъжностно лице по регистрацията да извърши вписване на заявени пред него обстоятелства е изрично уредено в чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ. Отказът подлежи на обжалване пред окръжния съд по седалището на търговеца или клона на чуждестранен търговец, юридическото лице с нестопанска цел или клона на чуждестранно юридическо лице с нестопанска цел, като съдът разглежда жалбата в състав от един съдия в закрито заседание по реда на глава двадесет и първа "Обжалване на определенията" от Гражданския процесуален кодекс. Решението на съда подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно. При установения от специалния ЗТРРЮЛНЦ ред за обжалване, административният съд правилно е приел недопустимост на предявения иск. С оглед предмета на обжалване производството, пред окръжния съд не е охранително, защото не произтича от дължима и постановена от съд защита, а от разглеждане правилността на постановен от извънсъдебен орган акт, комуто, по силата на специален закон са вменени права и задължения за извършване на административна услуга. Нещо повече- към датата на образуване на т.д. № 1260/2023г. по описа на СГС, приключило с отмяна на отказа за вписване на заявените от дружеството обстоятелства, вече е била в сила разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ, изрично предвиждаща присъждане на съдебни разноски в рамките на производството пред общия съд, поради което позоваването от страна на СГС и на САС на разпоредбата на чл.541 от ГПК е неправилно и на това основание. Налице е ефективно правно средство за защита и процесуален ред, по който претендираната имуществена вреда, представляваща разноски в съдебното производство, да се реализира, което изключва приложение на реда за защита по чл.1 от ЗОДОВ. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебни разноски в настоящото производство във вид на юрисконсултско възнаграждение, ВАС,трето отделение намира, че частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Агенция по вписванията сумата от 100 \/сто / лв за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение