Определение № 477 от 16.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11833/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от кмета на район „Младост“ община Варна, чрез процесуален представител юрк. Стоева, против определение № 2795 от 11.10.2023г., постановено по адм. дело № 1670/2023г. по описа на Административен съд Варна (АС Варна), с което е спряно производството по делото до приключване с окончателен съдебен акт на производството по гр. дело № 9591/2023г. по описа на Районен съд Варна. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на атакуваното определение. По същество се твърди, че не са налице предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, за спиране на производството по делото. Иска се отмяна на определението и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия по него. Ответниците – А. Хаджиев и А. Тодорова, чрез пълномощник адв. Ташев, представят отговор на частната жалба по реда на чл. 232 АПК, в който развиват съображения за нейната неоснователност. Претендират разноски. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Основното производство по адм. дело № 1670/2023г. по описа на Административен съд Варна е образувано по жалба на А. Хаджиев и А. Тодорова, чрез пълномощник адв. Ташев, против заповед № 172 от 13.07.2023г. на кмета на район „Младост“ община Варна, с която на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено да се изземе от А. Тодорова и А. Хаджиев, собственици на ПИ с идентификатор 10135.3513.1839, и А. Янков, А. Янкова, В. Янков и А. Христова, собственици на ПИ с идентификатор 10135.3513.1895, както следва: 633 кв.м от общински имот, така като е показано на окомерна скица, представляващи част от ПИ с идентификатор 10135.3513.13 по КККР на град Варна - частна общинска собственост, съгласно АОС № 8352/07.04.2015г., вписан в СВ Варна. В жалбата, както и в допълнително подадена молба, е направено искане за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК – до приключване на висящо пред Районен съд Варна гражданско дело, образувано по повдигнат от жалбоподателите спор за собствеността на терена, предмет на разпореденото изземване. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд Варна е спрял производството по адм. дело № 1670/2023г. по описа на АС Варна до приключване с окончателен съдебен акт на производството по гр. дело № 9591/2023г. по описа на Районен съд Варна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбоподателите са предявили установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по който е образувано гр. дело № 9591/2023г. по описа на Районен съд Варна. Приел е, че исковата претенция е за признаване за установено по отношение на община Варна, че именно жалбоподателите са собственици на терена, предмет на оспорената заповед – 633 кв.м от ПИ 10135.3513.13. Направен е извод, че към настоящия момент е налице висящ спор за собственост за описания терен, който е преюдициален по отношение на адм. дело № 1670/2023г., тъй като изходът от него пряко касае въпроса дали жалбоподателите владеят имота на правно основание, а оттам и дали заповедта по чл. 65, ал. 1 ЗОС е законосъобразна. Така постановеното определение е правилно. Видно е от данните по делото, че пред Районен съд Варна е висящо гр. дело № 9591/2023г., образувано по предявен установителен иск от А. Хаджиев и А. Тодорова срещу община Варна за признаване за установено по отношение на община Варна, че именно посочените лица са собственици на терена, чието изземване е разпоредено с атакуваната заповед № 172/13.07.2023г. на кмета на район „Младост“ община Варна. Гражданският спор за материалното право на собственост е преюдициален по отношение на административния спор за законосъобразността на издадената на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС заповед за изземване, доколкото една от задължителните материалноправни предпоставки за издаването на такава заповед е имотът да е общинска собственост. С оглед на изложеното, правилно административният съд е приел наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на първоинстанционното дело до приключване с окончателен съдебен акт на производството по гр. дело № 9591/2023 г. по описа на РС Варна. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответните страни за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. във връзка с изготвянето на отговор на частната жалба. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение