Определение № 2908 от 23.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1564/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Д. Х., чрез процесуален представител, против Решение № 123 от 10.03.2026 г. по в. гр. д. № 1095/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Решение № 90 от 11.06.2025 г. по гр. д. № 31/2025 г. на Районен съд – Свищов в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касатор срещу ЗД „Евроинс“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане на ответното застрахователно дружество да му заплати сумата над присъдените от първата инстанция 5 000 лв. /2556.46 евро/ до претендираните 25 000 лв. /12 782.30 евро/, ведно със законната лихва, считано от 21.03.2024 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, състояло се на 03.03.2023 г. между лек автомобил марка „Шкода“, управляван от Д. И. Д., и лек автомобил марка „БМВ“, управляван от И. И. В..

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се иска неговата отмяна и уважаване изцяло на предявената искова претенция в претендирания размер от 25 000 лв., както и присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване:

1. „При определяне на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички критерии - възраст, характер, интензитет и продължителност на болките и страданията, нуждата от чужда помощ, отражението върху ежедневието и да мотивира как всеки от тях е повлиял върху размера ?“;

2. „Следва ли при определяне на справедливото обезщетение съдът да се съобрази с установените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси ?“.

Съотнесената към формулираните правни въпроси допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е аргументирана с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в отклонение с практиката на касационната инстанция, намерила израз в: по въпрос № 1 - Решение № 50033 от 25.07. 2023г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 47 от 01.06.2022г. по т.д. № 550/2021г. на ВКС, II т.о.; по въпрос № 2 - Решение № 28 от 09.04. 2014 г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т. о. и Решение № 4 от 08.03.2021г. по т.д. № 2940/2019г. на ВКС, II т.о.

Ответникът – ЗД „Евроинс“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не е налице сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Изложени са и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част, след споделяне и препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на решението и в изпълнение на правомощията си по чл.269, ал.1 ГПК, по спорния въпрос досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди Окръжен съд – Велико Търново е приел за установено, че вследствие на ПТП от 03.03.2023г. в качеството му на пътник в управлявания от Д. И. Д. лек автомобил марка „Шкода“, ударен от насрещно движещия се л.а. „БМВ“, управляван от застрахования при ответното дружество делинквент И. И. В., ищецът е претърпял високо ниво на стрес и тревожност, както и наличие на умерена депресия, които са довели до трайно нарушаване на ежедневния ритъм на живота и промяна на качеството му. Посочено е, че този извод се подкрепя от приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-психологична експертиза и свидетелски показания. След обсъждането им съдът е приел за установено, че емоционалното състояние на ищеца след претърпяното ПТП е било влошено, изпитвал е силен стрес, отказвал е да управлява автомобил и дори да пътува в автомобил, налични са били и нарушения в съня. Според вещото лице - психолог, това са обичайни признаци на посттравматичен стрес, преодоляни в рамките на обичайния за това период от една година. Изложено е, че изживяното безспорно е довело до влошаване на качеството на живот на пострадалия през периода на отшумяване на негативните емоции и стрес, но степента на това влошаване не е прекомерна. Този извод е направен и въз основа на установеното от вещото лице благоприятно отражение на проведените от ищеца посещения при психолог, както и че се е възстановил напълно от преживяната психологическа травма. Във връзка с оплакванията на страните досежно приетия от първоинстанционния съд размер на обезщетението въззивният съд е намерил за съобразени при определянето му възрастта на ищеца към момента на пътния инцидент, степента на уврежданията, интензитета и продължителността на изпитаните от него негативни емоции. Акцентирано е също така на това, че обезщетението е съобразено и с икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на процесното ПТП.

След като е споделил извода на първоинстанционния съд, че сумата от 5 000 лв. е справедливо обезщетение за доказаните по делото неимуществени вреди, въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната от ищеца част.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

И двата поставени от касатора въпроса са относими към преценка на критериите за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди. Същите са обсъждани от въззивния съд, обусловили са решаващия му извод за основателност на исковата претенция в определения размер, поради което е налице общата предпоставка за достъп до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установява обаче допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При определяне на полагащото се на ищеца обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд се е съобразил с указаните в ППВС № 4/1968г. общи критерии и е преценил специфичните за делото обстоятелства, имащи значение за правилното приложение на въведения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, а именно – характера и степента на причинените на пострадалия психологически травми; тяхната продължителност и интензитет; вида на проведеното лечение; продължителността на възстановителния период и свързаните със същия неудобства от битов характер. Доводите на касатора при обосноваване на въпросите са предпоставени от несъгласието с приетия от въззивния съд размер на обезщетението, като в изложението липсва посочване на необсъдени от съда значими за определянето му критерии в подкрепа на защитната му теза. При съобразяване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е извършил самостоятелна преценка на приетите за релевантни в случая обстоятелства, между които и социално-икономическите условия на живот в страната към релевантния момент. Обосноваността на изводите, до които е достигнал в резултат на тази преценка, може да бъде обсъждана само при вече допуснат касационен контрол, но не е основание за допускането му.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК