Определение № 4294 от 09.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2192/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД, чрез пълномощник адв. Нихризов, против определение № 148 от 07.02.2024г., постановено по адм. дело № 143/2024г. по описа на Административен съд София-област. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на „Йеттел България“ ЕАД за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на т. 1 от решение № 114 от 01.02.2024г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/1090/2023г. В частната жалба са наведени доводи, че атакуваното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че в случая се касае за допуснато от КЗК незабавно изпълнение на акт от категорията на визираните в чл. 66, ал. 2 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Приемайки, че незабавното изпълнение е допуснато по силата на закона, решаващият съд е анализирал предпоставките по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, вместо да се произнесе по въпроса дали разпореждането за незабавно изпълнение е надлежно мотивирано с някое от основанията по чл. 60, ал. 1 АПК. Наред с това се сочи, че изложените от КЗК мотиви не обосновават което е да е от обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 АПК. Иска се отмяна на определението и произнасяне с ново определение, с което да бъде отменено допуснатото незабавно изпълнение по т. 2 от решение № 114/01.02.2024г. на КЗК, алтернативно – да се приложат последиците на чл. 60, ал. 7 АПК, в случай че актът вече е изпълнен. Ответната страна – Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител, в срока по чл. 232 АПК представя писмена защита, в която развива съображения за неоснователност на частната жалба и моли да бъде отхвърлена. По делото е постъпило становище от „ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – дружеството, по чийто почин КЗК е образувала производство по преписка № КЗК/1090/2023г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 6 ЗЗК, като се твърди, че актът на КЗК е изпълнен. В тази връзка се сочи, че на 12.02.2024г. „ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило 100% от дружествените дялове на „Вива Корпорейт България“ ЕООД, което обстоятелство е вписано в ТРРЮЛНЦ на 19.02.2024г. Вследствие на това придобиване „ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е осъществило разрешената от КЗК концентрация, чрез придобиване на пряк едноличен контрол върху „Вива Корпорейт България“ ЕООД и непряк едноличен контрол върху „Булсатком“ ЕООД, „Булсатком-Продажби“ ЕООД, „Интернет Груп“ ЕООД, „Пауърнет“ ЕООД и „Екстриймнет“ ЕООД. Иска се частната жалба да бъде оставена без разглеждане и образуваното по нея производство – прекратено, с оглед липсата на правен интерес у жалбоподателя, включително поради обстоятелството, че административният акт е изпълнен изцяло. Върховният административен съд, четвърто отделение намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на „ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за липсата на правен интерес у частния жалбоподател „Йеттел България“ ЕАД предвид настъпилото изпълнение на решение № 114/01.02.2024г. на КЗК. Вписването в Търговския регистър е самостоятелно охранително производство, което няма връзка с настоящото производство, имащо за предмет касационен контрол върху определение на административния съд във връзка с допуснато от КЗК незабавно изпълнение на постановен от нея акт. Наред с това, по аргумент от чл. 60, ал. 7, изр. второ АПК, при евентуална отмяна на постановеното незабавно изпълнение, КЗК следва да възстанови положението, съществувало преди изпълнението, т.е. независимо че е налице вписване на придобиването на 100 % от дружествените дялове на „Вива Корпорейт България“ ЕООД от страна на „ЮНАЙТЕД ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, правният интерес на „Йеттел България“ ЕАД от оспорване на определението на АССО не е отпаднал. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение съставът на Административен съд София-област е приел, че e сезиран с искане, подадено от „Йеттел България“ ЕАД, за постановяване на акт, с който да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на т. 1 от решение № 114 от 01.02.2024г. на КЗК по преписка № КЗК/1090/2023г. Приел е, че при условие, че предварителното изпълнение на решението на КЗК произтича от закона, а не е допуснато по преценка на административния орган, съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 АПК критерии, по аргумент от чл. 166, ал. 2 АПК, изпълнението може да бъде спряно, или ако бъде оборена законовата презумция за наличието на предпоставки от рода на тези по чл. 60, ал. 1 АПК, или ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При това настъпилите вреди или евентуалното им настъпване в бъдещ период трябва да са противопоставими на защитения от закона обществен интерес от предварителното изпълнение, който е вложил законодателят в нормата на чл. 66, ал. 1 ЗЗК. Обоснован е извод, че за да се постанови предвиденото в чл. 166, ал. 4 АПК спиране на допуснатото предварително изпълнение, следва да се противопоставят реципрочни причини, като освен твърдение за вреди, следва да се представят и доказателства, че изпълнението на акта би могло да причини на жалбоподателя обозрима значителна или трудно поправима вреда, каквито доказателства в случая не са представени. По тези съображения административният съд е оставил без уважение искането на „Йеттел България“ ЕАД за спиране на допуснатото незабавно изпълнение на т. 1 от решение № 114/01.02.2024г. на КЗК по преписка № КЗК/1090/2023г. Обжалваното определение е неправилно. В случая няма допуснато по силата на закона предварително/незабавно изпълнение на решението на КЗК. С т. 2 от решението на КЗК е постановено незабавно изпълнение на т. 1 от решението, като т. 2 по същество обективира разпореждане на органа по чл. 66, ал. 2 ЗЗК във вр. чл. 60, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 66, ал. 2 ЗЗК Комисията може въз основа на искане на страните по производството да постанови незабавно изпълнение на актовете по чл. 82, 85 и 88. Решение № 114 от 01.02.2024г. на КЗК, в частта му по т. 1, е измежду посочените в чл. 66, ал. 2 ЗЗК – представлява акт по чл. 85, ал. 2, т. 1, предл. първо ЗЗК – решение, с което се разрешава концентрацията по чл. 26, ал. 4. В изброените хипотези специалната законова норма допуска предварително изпълнение на административния акт, като е необходимо административният орган да обоснове някоя от хипотезите на чл. 60, ал. 1 АПК, тъй като наличието им не се презюмира – арг. от чл. 60, ал. 2 АПК. Производството по оспорване на разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, се развива по реда на чл. 60, ал. 5 и сл. АПК, като в правомощията на съда е да отмени обжалваното разпореждане или да остави без уважение оспорването. В съответствие с описаната нормативна регламентация първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „Йеттел България“ ЕАД срещу разпореждане за допуснато от КЗК предварително изпълнение, а не с искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение. При това в оспореното определение са развити мотиви, относими към основанията по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, но липсват мотиви, относими към допуснатото по чл. 66, ал. 2 ЗЗК във вр. с чл. 60, ал. 1 АПК предварително изпълнение, а именно налице ли е мотивирано разпореждане на КЗК за предварително изпълнение поради наличие на някое от основанията по чл. 60, ал. 1 АПК. Произнасянето на касационния съдебен състав по законосъобразността на допуснатото предварително изпълнение в контекста на приложимите законови разпоредби би лишило страните в процеса от една съдебна инстанция относно правно релевантните факти. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, при което решаващият състав да разгледа жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение, обективирано в т. 2 от решение № 114/01.02.2024г. на КЗК, по реда на чл. 60, ал. 5 и сл. АПК, като съобрази основанията по чл. 60, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,