Определение № 12846 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11779/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от В. Караколева, чрез адв. Вълчев, против протоколно определение от 19.10.2023 г. постановено по адм. дело № 994/2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което на основание чл. 159, т. 5 от АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата й против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-160-6500/2642 от 13.01.2023 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, тъй като жалбата срещу административния акт е подадена в изискуемия от закона срок чрез куриерска фирма „Тип топ куриер“ АД, за което е приложил писмено доказателство. Иска отмяна на съдебния акт и произнасяне по същество. Ответникът изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че производството пред АС - Пловдив е образувано по жалба на В. Караколева против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Схеми и мерки за директни плащания базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-160-6500/2642 от 13.01.2023 г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. За да постанови обжалваното в настоящото производство прекратително определение, съдът е приел, че оспореният административен акт е съобщен редовно на адресата на 28.03.2023 г. Жалбата срещу Уведомителното писмо е входирана в деловодството на АС-Пловдив на 13.04.2023 г., т.е. извън преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 АПК, който е изтекъл на 11.04.2023 г., вторник, присъствен ден. С разпореждане съдът е дал указания на жалбоподателя за ангажиране на доказателства за срочността на жалбата, като в указания 7-дневен срок такива не са постъпили. С протоколно определение от 12.10.2023 г. съдът повторно е дал указания на жалбоподателя за представяне на доказателства за срочността на жалбата. В съдебно заседание жалбоподателката е предоставила товарителница № 24756396 от която се установява, че В. Караколева на 10.04.2023 г. е изпратила до АС-Пловдив документи, като в колонка съдържание е отбелязано „0/документи“. Първоинстанционния съд е приел, че от представената по делото товарителницата не може да се направи категоричен извод жалбата срещу кой административен акт е подадена, поради това и на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставил е без разглеждане подадената жалба като просрочена и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1 АПК индивидуалният административен акт може да се оспори в 14-дневен срок от съобщаването му. По делото не е спорно, че срокът за съдебно обжалване е изтекъл на 11.04.2023 г., а жалбата е заведена в деловодството на АС-Пловдив на 13.04.2023 г. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е приложила товарителница на куриерска фирма „Тип топ куриер“ АД, от която е видно, че е изпратен плик с документи. Пратката е приета на 10.04.2023 г. в 14:54 ч., а като подател е вписаното в товарителницата физическо лице – В. Караколева. Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК вр. чл.144 АПК за дата на жалбата се счита датата на приемане на пратката. Жалбоподателката е представила надлежно доказателство за подадена чрез куриер жалба в законния 14-дневен срок. Обстоятелството, че при завеждането на жалбата в деловодството на АС-Пловдив не е отбелязано, че е получена чрез предприятие за пощенски услуги и не са приложени доказателства за това/пощенския плик/, следва да се тълкува в полза на жалбоподателя. По изложените съображения определението следва да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,