Решение № 4145 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4437/2016 г.

Решение № 4145 от 30.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4437/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на П. Я. П. против решение № 291/22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1282/2015 г. по описа на Административен съд - Б. (АС - Б.). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено ново от настоящата инстанция, с което да се отмени оспорената заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - А. Г. К., младши инспектор при Първо РУ МВР - гр. Б., не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведеното в нея отменително основание и данните по делото и на основание чл. 218 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АС - Б. е отхвърлил жалбата на П. Я. П. против заповед за полицейско задържане на лице № 431зз-286/24.06.2015 г., издадена от А. Г. К., младши инспектор при Първо РУ МВР - гр. Б.. Заповедта е издадена въз основа на Докладна записка рег. № 431р-8490/24.06.2015 г., изготвена от К. Т. С., инспектор при сектор "Криминална полиция" на Първо РУ МВР - гр. Б., относно оперативно издирвателни мероприятия (ОИМ) по Досъдебно производство (ДП) № 431 ЗМ-175/2015 г. От докладната записка е видно, че при проведените ОИМ за установяване на извършителите на кражбата на сума от 400 лева от фризьорски салон "Амбър", находящ се в гр. Б., са били иззети видеозаписи от охранителните камери в обекта. От същите се установява, престъплението е било извършено от три лица, като за едно от тях е била констатирана прилика с криминално проявеното лице П. Я. П.. Посочено е в докладната записка, че с оглед на тези обстоятелства се налага като необходима мярка задържането на лицето П. Я. П. с цел установяване на съпричастността му към престъпното деяние и провеждане при необходимост на действия по разследването. Заповедта за полицейско задържане на П. Я. П. е издадена в 16:40 часа на 24.06.2015 г. За да отхвърли жалбата на П. Я. П. срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на реквизитите по чл. 74, ал. 2 ЗМВР, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Изложил е съображения за доказано осъществяване на обстоятелствата, визирани в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, съставляващи основанието за издаване на процесната заповед. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК, вр. чл. 146 АПК съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на административния акт на посочените в закона основания, надлежно е установил релевантните за спора факти, обсъдил е наведените от страните доводи и възражения, а правните си изводи е мотивирал с конкретни и ясни съображения. Решението е правилно като постановено съобразно установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, при спазване на процесуалните правила и приложимата материалноправна уредба. Формираните правни изводи са обосновани и законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г.; в сила за Р. Б. от 7 септември 1992 г.). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на чл. 5 от Конвенцията са изброени хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Единствено следвайки този подход може да бъде изпълнена целта на чл. 5 на Конвенцията, а именно да гарантира защита на индивида срещу произволно лишаване от свобода - такова, извършено на основание, непредвидено в Конвенцията. Чл. 5, т. 1 КЗПЧОС изисква на първо място задържането да е "законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът, предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, КЗПЧОС препраща по същество към националното право. По своята правна същност, мярката "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 ЗМВР представлява принудителна административна мярка - административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата. Материалноправна предпоставка за издаване на оспорената заповед за налагане на принудителната административна мярка срещу лицето П. Я. П. е наличието на данни, че същото е извършило престъпление. За реализиране на основанието, предвидено в чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, необходимо и достатъчно условие е наличието на данни за извършено престъпление, от които да може да се направи предположение за възможна съпричастност на задържаното лице към конкретното противоправно деяние. Не е необходимо тези данни да са пълни или да уличават по категоричен начин лицето в извършеното престъпление, достатъчно е да сочат на обстоятелства, обосноваващи подозрение срещу лицето. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд - пр. решение № 870/22.01.2018 г. по адм. дело № 12992/2016 г.; решение 6126/20.06.2016 г. по адм. дело № 5690/2015 г.; решение № 5651/15.05.2008 г. по адм. дело № 9712/2007 г. по описа на Върховния административен съд и други. Приложението на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е в рамките на оперативната самостоятелност на полицейските органи с оглед преценката за наличие на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление. Целта на закона при установяване на принудителната административна мярка по ЗМВР "задържане за срок от 24 часа" е да се попречи на заподозряното лице да се укрие и да се осигури възможността спрямо него да бъде проведено предварително разследване. Ето защо, мярката е предвидена с цел улесняване на безпрепятственото изпълнение на правомощията на полицейските органи по разкриване на престъпление, а не с оглед наличието на вече доказано такова. Правилно административният съд е приел, че в конкретния случай са били налице данни по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. От събраните по делото доказателства (Докладна записка рег. № 431ЗМ-715/17.06.2015 г. и Докладна записка рег. № 431р-8490/24.06.2015 г.) е видно, че полицейският орган е разполагал с данни за предполагаемо участие на П. Я. П. в конкретното престъпление - кражба на парична сума от фризьорски салон "Амбър", находящ се в гр. Б., с адрес ул. "Т. К.", .№..., партер, за което престъпление е започнало разследване по наказателноправен ред - образувано ДП № 431 ЗМ-175/2015 г. по описа на Първо РУ МВР - гр. Б. Следователно, законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че към момента на издаване на оспорената заповед са налице непротиворечиви данни за извършено престъпление и за възможно участие на жалбоподателя в него. Поради това правомощието на органа да наложи мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е било законосъобразно упражнено - при реализиране на визираните в закона предпоставки и в съответствие с неговата цел, а именно да се разкрие престъплението и да се попречи на заподозрения да се укрие и/или да осуети наказателното преследване. Предвид гореизложеното, неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че липсват относими по случая данни относно съпричастността му в извършване на посоченото престъпление, както и че заповедта за задържане е била издадена в нарушение на целта на закона. Както бе посочено в мотивите на настоящото решение, прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР изисква наличие на достатъчно данни, обуславящи единствено формиране на предположение, подозрение относно участието на лицето в конкретното престъпление, не и такива, водещи до обосновано предположение, че същото е извършило престъплението. Последните, съгласно чл. 56, ал. 1 НПК, съставляват основание за вземане на мярка за неотклонение по реда на НПК по отношение на лице, срещу което има повдигнато обвинение за извършено престъпление. Целта на задържането по чл. 72 ЗМВР, за разлика от тази на мярката за неотклонение по НПК, не е да се предотврати извършване на друго престъпление от страна на обвиняемия или да се попречи на лице с това качество да се укрие, а да се осигури изпълнението на правомощията на полицейските органи по разкриването на противоправни деяния. Данни за извършването на такова деяние в конкретния случай са били налице, като административният орган е доказал наличието им с представените с преписката писмени доказателства. Налагането на мярката "задържане за срок от 24 часа" спрямо касационния жалбоподател е оправдано, тъй като в случая несъмнено се доказва, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, т. 1, б. с) КЗПЧОС, съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице предвидените в закона предпоставки, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, предпочетен над правото на зачитане на личната свобода на лицето. Правилен и обоснован е изводът на съда за издаване на оспорената заповед в съответствие с административнопроизводствените правила и изискването за мотивиране на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР. В текста на заповедта се съдържа правното основание - чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а като фактическо основание е посочено - наличие на данни за извършено конкретно престъпление - кражба от фризьорски салон, находящ се на ул. "Т. К.", гр. Б., което административният съд е счел като достатъчно за целите на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа", налагана от органите на МВР в рамките на административно производство по реда на същия закон. Тези съображения на съда следва да бъдат споделени. Изискването за излагане на фактическите основания на заповедта в случая е изпълнено, като е посочено във връзка с кое конкретно неправомерно деяние е формирано предположението за евентуална съпричастност на лицето. Обосновано е прието от съда, че в случая не е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието, съдържащи се в доказателствата по преписката. Достатъчно е засегнатото лице да е разбрало на какво основание е задържано и в какво се изразява престъпното деяние, което полицейският орган счита, че е извършено, т. е. да е разбрало по повод на какво е формирано подозрението срещу него. В конкретния случай са налице посочените предпоставки, поради което следва да се приеме, че оспорената заповед е в съответствие с практиката на Европейския съд за защита на правата на човека по приложение на чл. 5, т. 2 КЗПЧОС. По изложените съображения, настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че като е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, АС - Б. е постановил правилен съдебен акт, съответен на установените по делото факти и приложимия материален закон. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не следва да бъде обсъждан, тъй като конкретни съображения и оплаквания в тази насока не се сочат от касационния жалбоподател. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение на Административен съд - Б. е валидно и допустимо. Не се доказва наличие на релевираните касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което като правилно същото следва да бъде оставено в сила.