Определение № 826 от 23.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 163/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Л. Р. /Глухова/ срещу решение № 141 от 03.07.2009 г. и допълнително решение № 228 от 11.11.2009 г. по гр. д. № 693/08 г. на Окръжен съд гр. С.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответникът по касация А. Р. Р. не взема становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 396 от 31.07.2008 г. по гр. д. № 1409/07 г. на Районен съд гр. С. в частта, в която искът за делба на конкретно посочени движими вещи е отхвърлен, като е допуснал делба на тези движими вещи при равни квоти. Оставил е в сила първоинстанционното решение в частта, в която не е допусната делба на други придобити по време на брака вещи. Приел е в тази част, че ищцата не е доказала съществуването на част от вещите и в чие владение се намират. Друга част от вещите представлявали имущество включено в капитала на ЕТ „А. - РМ”, което през 2000 г. било прехвърлено на неучаствуващо в делбата лице. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че процесуално правни въпроси по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение са: дали протокол за опис е доказателство за факта, че вещите са налични; дали при липса от достъп до жилище е необходимо да се доказва че вещите са налични към момента на доказване на делбата; дали вещите следва да съществуват към момента на прекратяване на съсобствеността или към момента на допускане на делбата; може ли в производството за делба да се направи искане за придобиване на вещи по давностно владение. В приложението към касационната жалба не се твърди тези въпроси да са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС или да се разрешава противоречиво от съдилищата и съответно не са представени влезли в сила съдебни решения, които да установяват едно от двете. Бланкетното позоваване на чл. 280 ал. 1 ГПК не е основание за допускане на касационно обжалване, съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол, предвид функциите на касационния съд като инстанция по проверка на правилното прилагане на правото, а не на фактите по конкретния правен спор. Изложените в касационната жалба аргументи, са свързани с правилността на въззивното решение и не могат да се преценяват в производството по чл. 288 ГПК. Освен това, съществува непротиворечива съдебна практика, която дава отговор и на поставените в жалбата въпроси. По изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280 ал. 1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване. Водим от горното, съдът