Определение № 665 от 03.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 706/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 14.01.2009г. по гр.д. № 770 / 2008г., с което Бургаски окръжен съд, като е отменил решение от 06.08.2008г. по гр.д. №462/2008г. на Бургаски РС, е отхвърлил предявения от К. Д. инцидентен установителен иск срещу “БДЖ- Т. п. състав/Локомотиви/” ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1 и чл.92 ЗЗД и е уважил иск с правно основание чл.234, ал.2, т.2 КТ, във вр. с чл.92 ЗЗД за сумата 5000 евро срещу жалбоподателя. Жалбоподателят – К. Д. С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответникът БДЖ–„ Т. п. с. /Локомотиви/” ЕООД в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване. Върховния касационен съд, с. на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил инцидентния иск за прогласяване нищожност на клауза за неустойка, включена в сключен между Б п. състав/Локомотиви/” ЕООД и К. Д. договор за повишаване на квалификацията, като противоречаща на добрите нрави, като е уважил иска на дружеството за сумата 5000 евро, представляваща дължима се неустойка по договора. Съдът е приел за установено, че от 01.01.2007г. жалбоподателят е работил като локомотивен машинист, като на 18.03.2005г. при условията на чл.234 КТ между страните е сключен договор за повишаване на квалификацията, с уговорка в т.5, б.”а”- „да работи пет години в предприятието след пускане на мотрисен влак “Д”.становено е по делото, че в т.6, б.”б” и “в” е било договорено при прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.326 КТ преди това от работника той да заплати на предприятието 5000евро неустойка. Съдът е приел, че обучението се е провело и на 14.04.2005г. е пусната мотрисата “Д”, като работникът е подал молба за напускане на 16.08.2007г. и в заповед №47/15.09.2007г. е отразено, че трудовият му договор се прекратява на основание чл.325, т.1, вр. чл.326, ал.2 КТ. При тези данни съдът е приел, че е спорно дали трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие или с предизвестие, но жалбоподателят е претендирал за нищожност на клаузата за неустойка, каквато не е установено да е налице, а не е претендирал нейното намаляване поради прекомерност, при което е уважил предявения от дружеството иск и е отхвърлил насрещния такъв на жалбоподателя. В изложение към касационната си жалба, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят поддържа, че съдът е разрешил правен въпрос от значение за правилното решаване на спора, а именно относно тълкуване на понятието “противоречие с добрите нрави”, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така, че е даден отговор и на друг материално-правен въпрос от значение за изхода на спора, а именно относно необходимостта да се изтълкува точно волята на работника при изявление от негова страна за прекратяване на договора, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и също е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото. Представя шест решения на ВКС, които касаят въпроса за приложението на чл.325, ал.1, т.1 КТ. Представя и решения от 24.08.2006г. по гр.д. №1056/2005г. на ТК на ВКС, решение от 29.10.2008г. по т.д. №312/2008г. на ТК на ВКС и решение от 23.10.2007г. по т.д. №275/2007г. на ТК на ВКС, в което е прието, че добрите нрави са неписани правила и се извличат при конкретна преценка на доказателствата. С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, с. на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, тъй като са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Съдът в решението си е дал отговор на материално-правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело в противоречие с практиката на ВКС. От една страна не е дал отговор на въпроса налице ли е съвпадане на насрещните воли на работника и работодателя за начина, по който ще бъде прекратено трудовото правоотношение, в какъвто смисъл е разрешението дадено и в представените от жалбоподателя решения на ВКС, а от друга страна не се е съобразил и с практиката на ВКС изискваща да се направи преценка при уговорена клауза за неустойка същата дали е в съответствие с добрите нрави и принципа за справедливостта, като се изходи от начина по който е уговорена – тъй като същата не трябва да губи своя обезщетителен характер и да се превръща в несъразмерна спрямо неизпълнението санкция, позволяваща кредиторът да се обогати за сметка на длъжника. Накърняването на добрите нрави би представлявало основание за нищожност на частта от договора, която установява неморално висок размер на неустойката. Ето защо следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът