Определение № 292 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 257/2010 г.

Производството е по чл. 92а, пр.2 вр. с чл.92, ал.3 ГПК. Адвокат Й. Р., пълномощник на Ж. М. П., Я. К. К., И. А. К., А. Д. К. и А. А. К. е подала частна жалба с която обжалва определението от 3.02.2010 г. по гр.д. № 1* от 2009 г. на Варненския окръжен съд, с което им е наложена по чл.92а пр.1 ГПК глоба в размер на 100 лв. В частната жалба посочва, че отсъствието на адв. Р от съдебното заседание на 3.02.2010 г. по гр.д. № 1* от 2009 г., което е довело до отлагането на делото се дължи на уважителни причини. Ответниците не са взели становище по частната жалба. Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение като взе предвид съображенията на страните и данните по делото намери за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е допустима, защото за атакуваното с нея определение е предвидено обжалване в процесуалния закон- чл.92а, пр.2 ГПК и по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 ГПК жалбата следва да се разгледа от Върховния касационен съд. Подадена е в законният едноседмичен срок по 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес. Определението е правилно. Основателно председателят на състава е наложил глоба в размер на 100 лв. като е посочил, че страната не се позовава на обективни пречки при довеждането на допуснатия в разпоредително заседание свидетел, което е станало причина за отлагане на делото. Този пропуск е санкциониран с упомената глоба в размер на 100 лв. Обстоятелството, че пълномощникът на жалбоподателите е бил ангажиран по друго дело в същия час не води до извода, че е оправдана липсата на подготовка на доказателствата по настоящето дело. Наложената санкция е оправдана и следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,