Определение № 620 от 17.08.2010 г. на ВКС по т. д. № 450/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. С. С. от гр. В., С. Н. С. от гр. В. и С. С. Т. от гр. П. чрез техния процесуален представител адв. Н срещу определение № 48 от 01.02.2010г. по ч. гр. д. № 44/2010г. на Варненски апелативен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 3* от 05.10.2009г. по гр. д. № 713/2009г. на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, 6 състав. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по делото, образувано по иск на С. С. от гр. В., С. С. от гр. В. и С. Т. от гр. П. срещу П. Желязков Д. като Е. „Т”, гр. В. за установяване, че ответникът не е собственик на описан недвижим имот с правно основание чл. 124 ГПК поради недопустимост. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на процесуалния закон – въззивният съд не се е произнесъл по изложените в жалбата основания, не е изложил мотиви за липсата на правен интерес от воденето на иска, не е обсъдил относими доказателства. По отношение допускането на касационно обжалване на съдебния акт релевират доводи за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001г. на ВКС, ОСГК, т. 19, Тълкувателно решение № 87/02.09.1954г., ВС, ОСГК и решения № 707/17.03.1977г. и № 752/18.11.1988г., ВС, не е изложил собствени мотиви и в противоречие с решение № 1488/08.11.1999г., ВС не е обсъдил всички доказателства. Частните жалбоподатели молят определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът П. Желязков Д. като Е. „Т”, гр. В. оспорва частната касационна жалба и прави възражение за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Поддържа становище, че въззивният съд е изложил собствени мотиви и изводите за липса на правен интерес е направил след анализ на всички относими доказателства. Подробни съображения са изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 124 ГПК е недопустим поради отсъствието на абсолютна процесуална предпоставка – липсва правен интерес. Изложени са съображения, че при наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отречено правото на собственост на ищците върху претендирания недвижим имот, за тях липсва правен интерес от установяване, че ответникът не е собственик. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Посочените от частните жалбоподатели въпроси за излагането на мотиви и обсъждането на представените доказателства с оглед преценката за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК са релевантни, тъй като от тях зависи изходът на делото. По отношение на тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. При постановяване на определението си въззивният съд е изложил собствени мотиви защо счита, че предявеният иск е недопустим. Обсъдил е всички относими доказателства, имащи значение за допустимостта на иска – решение от 27.06.1995г. по гр. д. № 7704/1994г. на Варненски районен съд, решение от 27.07.1998г. по гр. д. № 1535/1997г. на Варненски районен съд и последвалите решения на Варненски окръжен съд и ВКС, решение от 20.05.2003г. по в. гр. д. № 682/2002г. на Варненски окръжен съд, решение от 12.05.2004г. по гр. д. № 626/2003г. на ВКС, решение № 1014/03.11.2003г. на ОСЗГ, решение от 18.11.2005г. по гр. д. № 8618/2003г. на Районен съд Варна, констативен нотариален акт № 1* том II, рег. № 2* дело № 325/2004г. и въз основа на тях е извършил преценката, че при наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отречено правото на собственост на ищците върху претендирания недвижим имот, предявеният отрицателен установителен иск за същия имот е недопустим. Както по иска с правно основание чл. 108 ЗС, по който е налице влязло в сила решение, така и в настоящата искова молба ищците се позовават на едно и също придобивно основание по отношение на процесния недвижим имот. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените в частната касационна жалба и изложението към нея основания за допускане на касационно обжалване на определението на Варненски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение