Определение № 7414 от 14.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5759/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на О. Г. А. от гр. Елин Пелин, подадена чрез процесуалния представител адв. Карлова, срещу определение № 537 от 26.04.2024 г., постановено по адм. дело № 393/2024 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу мълчалив отказ на кмета на Община Елин Пелин да се произнесе по заявлението й по преписка № М-02-10205/59/06.02.2024 г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението. Излагат се съображения, че съдът е игнорирал факта, че преградата за ползване на мазето реално не е премахната, тъй като незаконно изградената стена е премахната, но на нейно място е монтирана незаконно врата, с което е нарушен отново одобрения архитектурен проект на къщата, който дава възможност на частната жалбоподателка чрез стълбищната клетка да ползва мазе. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановява на друг съдебен акт, с който се даде достъп на частната жалбоподателка до мазето съгласно одобрения архитектурен проект и се задължи кмета на общината да реши този въпрос. Ответникът – кмета на Община Елин Пелин, в срока по чл. 232 от АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – София област е приел, че липсва годен за оспорване акт. Прието е от съда, че в конкретния случай, макар в жалбата да се сочи, че се оспорва мълчалив отказ на кмета на община Елин Пелин да извърши действия по изпълнение на т. 1 от предписание рег. № М-02-10205/8/01.10.2018г., се касае до оспорване на бездействие на органа на изпълнението на основание чл. 294 от АПК. Доколкото обаче по делото се установява, че действията по премахване на тухлената стена са извършени доброволно от посоченото в предписанието лице, то липсва годно за оспорване действие или бездействие по реда на чл. 294 - 298 от АПК от кмета на Община Елин Пелин. По отношение на искането на жалбоподателката кметът на Община Елин Пелин да предприеме действия по премахването на монтираната впоследствие ПВЦ врата, съдът приема, че в случая е приложим чл. 195, ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и непроизнасянето на кмета на Община Елин Пелин във връзка с направеното искане за премахване на монтираната ПВЦ врата не представлява мълчалив отказ. Според съда при издаването на заповеди по чл. 195, ал. 5 и ал. 6 от ЗУТ компетентният орган действа служебно при наличие на визираните от закона предпоставки, като същият не е обвързан с исканията на други лица, а доколкото е сезиран с такива, то те се преценяват само като информация /сигнал/ за евентуални нарушения при извършването на строителство и органът е този който преценява да издаде или да откаже издаването на такава заповед. Така постановеното определението е правилно, като настоящата съдебна инстанция не споделя изцяло мотивите на съдебния акт. Видно от съдържанието на подадената от О. А. жалба пред Административен съд – София област, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е мълчалив отказ на кмета на Община Елин Пелин да се произнесе по нейно заявление вх. № М-02-10205/59/06.02.2024 г. С цитираното заявление жалбоподателката е уведомила кметът на Община Елин Пелин, че на мястото на изградена от Н. А. тухлена стена върху стълбищна клетка, за премахване на която е било издадено на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ предписание рег. № М-02-10205/8/01.10.2018г., т. 1, последният, след като е премахнал тази стена, е поставил незаконно ПВЦ врата, като в тази връзка е направила и искане кметът да предприеме действия по премахване на незаконно поставена ПВЦ врата на входа към общото мазе, с която се ограничава достъпа на жалбоподателката до собственото й мазе. Във връзка с така направеното искане от страна на жалбоподателката неправилно административният съд приема, че част от жалбата й касае действия на органа по изпълнение и се оспорва бездействие на органа на изпълнението на основание чл. 294 от АПК. Настоящата съдебна инстанция намира, че с жалбата си пред Административен съд – София област по съществото си жалбоподателката е оспорила само мълчалив отказ на кмета на Община Елин Пелин да се произнесе по искането й, направено в заявлението от 06.02.2024 г., за премахване на монтираната от Н. А. на стълбищната клетка ПВЦ врата в хипотезата на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. В тази връзка правилен е извода на административния съд, че непроизнасянето на кмета на Община Елин Пелин по така направеното искане в заявлението от 06.02.2024 г. не представлява мълчалив отказ. В производството по чл. 195 от ЗУТ компетентният орган действа служебно при наличие на визираните от закона предпоставки. В тази връзка следва да се има предвид, че няма норма в ЗУТ, която да задължава кмета на общината да издаде заповед по заявеното от жалбоподателката искане, което и следва да бъде определено като сигнал за издаването на такава заповед. Кметът на общината действа в условията на оперативна самостоятелност и негова е преценката да издаде или не съответния административен акт, като той не е обвързан с исканията на граждани и юридически лица за това. Поради това и непроизнасянето в случая не е административен акт – формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Следователно, както правилно е приел административният съд, оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване на основание чл. 159, т. 1 от АПК. С оглед на горното определението следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,