Решение № 15366 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5519/2011 г.

Решение № 15366 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5519/2011 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, срещу решение № 532/07.03.2011 г. по адм. дело № 3857/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 1002315/01.09.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 847/05.11.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Жасмин - Иван Диков" са установени данъчни задължения по ЗДДС за м. 10.2008 г. - ДДС в размер на 9150, 53 лева и лихви -1971,77 лв., за м. 11.2010 г. - ДДС в размер на 19 059, 99 лв. и лихви - 3 857,03 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Иван Иванов Диков, действащ като ЕТ "Жасмин - Иван Диков", гр. Генерал Тошево, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Варна е приел за установено, че с РА незаконосъобразно e начислен ДДС в размер на 20 % върху стойността на доставки, извършени от ревизираният търговец, които са декларирани от него за вътрешнообщностни доставки /ВОД/ по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и с оглед събраните по делото доказателства действително имат характера на ВОД. Този си извод съдът е обосновал с приетите по делото 2 бр. фактури за продажба на общо 233 900 кг. царевица от едноличния търговец на румънското дружество "Autorom" S. R. L. с идентификационен номер за целите на ДДС RО24405281, представените 7 броя товарителници от 30.10.2008 г. за общо количество транспортирана царевица 233 900 кг. с подпис и печат от румънскто дружество, установяващи изпращането и транспортирането на стоката в Румъния. Отделно от това в хода на ревизията са събрани доказателства, които установяват осъщественият превоз на стоката от мястото на натоварване - с. Капиново до мястото на разтоварване в Румъния - пристанище Констанца, представени са и документи за маршрута на превозвачите - пътни листове, като данните по тях кореспондират с тези по товарителниците. Налице са изискуемите от чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС документи, доказващи ВОД в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или получателя, но е извършен от трето лице. Съгласно чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /КДМАПС/, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Получаването на стоките не е опровергано от съдържанието на отговорите на румънските данъчни органи по формулярите "scac 2004", тъй като неоткриването по време на ревизията на румънското дружество не означава неизвършването на ВОД. С оглед характера на доставките - ВОД, ревизираното лице не дължи ДДС върху стойността им, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС, те са с нулева ставка ДДС. Решението е правилно. Събраните по делото доказателства сочат, че спорните доставки на царевица, извършени от ответника по касационна жалба, са ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, като са представени изискуемите от чл. 45, т. 2 ППЗДДС документи/ редакцията към процесния документ/ за доказването им - фактури и товарителници, надлежно подписани и подпечатани от получателя. Изтънатите от касатора факти - касово плащане на сумата по договора в България, непредставяне от дружеството - превозвач на тахошайби, фактури за гориво и т. н. не сочат на липса на договор за превоз, нито на липса на доставка на царевица към румънското дружество. Чл. 6 КДМАПС, регламентиращ реквизитите на товарителницата, не изисква час на натоварване и разтоварване, идентификационен номер на певозвача, каквито са твърденията на касаторът. Обоснован е изводът на първоинстанционният съд за транспортиране на стоката до Румъния и получаването и от румънското дружество, за което няма спор, че е регистрирано за целите на ДДС в Румъния и има идентификационен номер. Нещо повече - по делото има допълнителни доказателства в подкрепа на съдържанието на товарителниците. В директива 2006/112/ ЕС на Съвета относно Общата система на ДДС, транспониран в българския ЗДДС и ППЗДДС, няма текст поставящ като условие за признаване на ВОД за доставчика да е деклариран ВОП от получателя. Нещо повече - съдът на ЕС многократно се е произнасял, че при облагането по ДДС единият съконтрагент, който действа добросъвестно, не може да търпи неблагоприятни последици от действия на другия, които не са му били известни и няма как да контролира. Доказателствата по делото обосновават именно такива добросъвестни действия от страна на ответника по касационна жалба, както правилно е приел АС. При така установените факти съдът правилно е приложил относимите материалноправни разпоредби на на чл. 7, ал. 1 ЗДДС и чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение.