Определение № 89 от 03.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60254/2016 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Л. Х. – П., действаща лично и като законен представител на малолетната си дъщеря Г. К. П., представлявани от адвокат Д. Й. против решение № 729 от 11.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 5305/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, в частта, в която след като е отменено решение № 5 645 от 29.07.2015 г., постановено по гр. д. № 4959/2014 г. на Софийски градски съд, 12 състав, с което ЗК „Л. инс‘ АД е осъдена да заплати на А. Л. Х. – П. и Г. К. П. обезщетение за неимуществени вреди за размера над 120 000 лв. до 150 000 лв. на всяка от тях, е постановено ново решение, с което за разликата от по 30 000 лв. исковете са отхвърлени. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен в пълен размер – отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. С касационната жалба се представя и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване. Ответникът ЗК [фирма], [населено място] е подал писмен отговор, в който изразява становище за липсата на основания обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол, евентуално счита жалбата за неоснователна по същество. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. С оглед задължителното тълкувано дадено в т.1 ТР №1/19.02.2010 г. основната предпоставка за допустимост на касационното обжалване е формулирането на материалноправен или процесуалноправен правен въпрос,който следва да касае конкретния правен спор и да е бил предмет на разглеждане във въззивното решение, да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. Досежно този въпрос следва да е обоснован и изпълнен някой от посочените в чл. 280, ал.1, т. 1, 2 и 3 ГПК допълнителни критерии за допускане на касационното обжалване като въпросът следва да е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВС или ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. В случая тези изисквания на закона са изпълнени по отношение на въпроса: „Как следа да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен пряк иск срещу застрахователя?“ В решението касаещо определеното обезщетение за детето Г. К. П. този въпрос е решен в противоречие с т. ІІ от ППВС №4/1968 г. на ВС на РБ, както и редица решения на ВКС, постановени при условията на чл. 290 ГПК и имащи задължителен характер. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК досежно тази част от въззивното решение. Относно въззивното решение в частта, в която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди на А. Л. Х. за разликата от 120 000 лв. до 150 000 лв. не са налице предпоставките ,с които законът свързва достъпът до касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.