Определение № 237 от 07.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 245/2009 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определението на Великотърновския окръжен съд от 18.03.2009 г. по ч.гр.д. № 209/2009, с което е потвърдено определението на Еленския районен съд от 27.01.2008 г. за изпращане на делото по подсъдност на Сливенския районен съд. Недоволен от определението е касаторът А. Р. С., представляван от адв. Д от ВТАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест по отвод за местна подсъдност, който е съществен, решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата И. К. С. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е по подсъдността, въззивно е, както и че предявеното искане е неоценяемо, намира, че определението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият процесуалноправен въпрос е съществен – има отношение към правото на защита, но той не е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, не се разрешава противоречиво от съдилищата и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК), тъй като по него има трайно установена съдебна практика, съгласно която едновременно с представянето на възражението за местна подсъдност ответникът е длъжен да представи доказателствата си (чл. 92, ал. 5 ГПК (отм.) и чл. 119, ал. 4 ГПК), като в негова тежест е да докаже всички правно релевантни факти във връзка с подсъдността. Молбата за мерки за защита срещу домашно насилие е подадена до Еленския районен съд, като истцата е посочила постоянен адрес в град Е. и настоящ адрес в град С.. Съдът е приел, че делото е подсъдно на Сливенския районен съд и му е изпратил делото по подсъдност. Истцата е приела тази подсъдност и не е обжалвала определението. Ответникът е обжалвал определението с оплакване, че настоящият адрес на истцата не е в град С., без да представи доказателства. Повдигнатият процесуално правен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Към частната касационна жалба не е представено Постановление на Пленума на Върховния съд, постановено при действието на ЗУС, нито Тълкувателно решение на ОСГК/ОСТК на Върховния касационен съд, постановено при действието на ЗСВ. Този въпрос не се разрешава противоречиво от съдилищата. В представените решения на Великотърновския окръжен и на Върховния касационен съд са разрешени въпроси по доказателствената тежест за факти по предмета на делото, а не във връзка с подсъдността. Въпросът няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като по него има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение