Определение № 992 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 650/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 4691/28.02.2011 година и пощенско клеймо от 25.02.2011 на [фирма] - София чрез адв. М. Й. - САК срещу въззивно Решение от 09.12.2010 година по гр.възз.д. Nо 2796/2010 година на ОС-Пловдив. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение на първата инстанция Nо 2252 от 06.07.2010 година по гр.д. Nо 3759/2008 година на РС- Пловдив по уважени положителен установителен иск за собственост на дворно място от 2100 кв.м., УПИ – * в кв. 6 по плана на [населено място]- жил.гр.А-7,8- район „Т.”, заедно с построената бензиностанция с метална козирка и е постановил ново решение, с което искът е отхвърлен. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод, че по процесуално-правния въпрос за приложение на чл. 193 ГПК във вр. с чл.114 ал.1 и ал. 2 ПЗЗДС и за тежестта на доказване в случай на оспорване, въззивният съд се разрешава противоречиво от съдилищата, като се сочат Решение от 30. 04. 2004 година по гр.д. Nо 256/ 2003 година на РС-Дулово, Решение Nо 1325/1.08.2009 година по гр.д. Nо 751/2008 година на ОС-Пловдив, Решение Nо IV-29 от 12.05.2010 година по гр.д. Nо 249/2010 година на ОС-Бургас/ въпросът не е обуславящ изхода на спора,тъй като преценката на съда относно отразените по акта обстоятелства касае акт за държавна собственост, издаден по време, което не е релевантно към фактическия състав на придобиване на собствеността на основание чл. 17а от ЗППДОбП / отм./- а именно моментът на преобразуването на ДФ”П.” в търговско дружество с държавно участие- момент меродавен за трансформиране на правото на оперативно управление и стопанисване на обектите –държавна собственост, в право на собственост на съответния стопански субект. Цитираната решения на ВАС не е могат да се считат за ”съдебна практика” по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, така като се сочи в ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Доводите за неправилно приложение на закона, в частност на разпоредбите на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ във вр. с § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗППДОбП/ отм./ не могат да се ценят в етапа на селекция, тъй като са от категорията на установените от законодателя основания за отмяна на обжалваното въззивно решение, само и доколкото касационната жалба срещу решението е допусната /избрана/ до касационното обжалване. По въпросите за приложение на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ съдебната практика не сочи на отклонения, а произнесеното от въззивния съд решение е в унисон с тази практика, при конкретните данни по делото. В срока по чл.287 ГПК не е подадено писмено становище-отговор от ответника по касационната жалба. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК чл. 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима с оглед на данните по делото за спазване срока по чл. 283 ГПК и цената на вещното право по предявения положителен установителен иск от 49 893 лв. След преценка на посочените въпроси, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК. Съгласно разясненията на т.1 на ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС „въпросът по чл. 280 ал.1 ГПК” следва да има функционална връзка с крайния правен резултата по делото, обективран в съдебното решение т.е. да има характера на правен извод относно основателността или неоснователността на иска в рамката на заявената правна квалификация с оглед на защитимото материално право. Решаващият извод на въззивния съд за да отхвърли иска е този, че не може да бъде зачетен фактическия състав на чл. 17а от ЗППДОбП / отм./ като придобивно основания, тъй като в конкретната хипотеза ищцовата страна/ [фирма]- клон П./ не е установила, че към 1992 година нейният праводател- ДФ ”П.” е имала заприходени като дълготрайни материални активи- земя и сгради, процесния недвижим имот, а такива има отразени едва с А. от 1997 година, а ответника- [община] има издаден акт за държавна / общинска собственост за място от 1510 кв.м. с предходна дата. Поставеният процесуално-правния въпрос за приложение на чл. 193 ГПК във вр. с чл.114 ал.1 и ал. 2 ПЗЗДС и за тежестта на доказване в случай на оспорване, не може да се приеме, че има разрешения от въззивния съд в смисъл, противоречащ на тоси, даден от съдилищата с Решение от 30. 04. 2004 година по гр.д. Nо 256/ 2003 година на РС-Дулово, Решение Nо 1325/1.08.2009 година по гр.д. Nо 751/2008 година на ОС-Пловдив и Решение Nо IV-29 от 12.05.2010 година по гр.д. Nо 249/2010 година на ОС-Бургас, тъй като въпросът НЕ МОЖЕ да се приеме за обуславящ изхода на спора. Преценката на съда за наличе на парвно релевантните факти, не почива на отразените по акта за държавна собственост от 1997 година обстоятелства, тъй като се касае до Акт за държавна собственост, издаден по време, което не е релевантно към фактическия състав на придобиване на собствеността на основание чл. 17а от ЗППДОбП / отм./ - а именно моментът на преобразуването на ДФ”П.” в търговско дружество с държавно участие- момент меродавен за трансформиране на правото на оперативно управление и стопанисване на обектите –държавна собственост, в право на собственост на съответния стопански субект. Цитираните решения на ВАС и други административни съдилища също не могат да обусловят извод за противоречиво разрешаване на определен материално-правен или процесуално правен въпрос и не е могат да се считат за ”съдебна практика” по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, при дадените изрични задължителни разяснения по ТР 1/2009 година на ОСГТК на ВКС. Доводите за неправилно приложение на закона, в частност на разпоредбите на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ във вр. с § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗППДОбП/ отм./ не могат да се ценят в етапа на селекция, уреден с разпоредбите на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК, тъй като тези доводи са от категорията на установените от законодателя основания за отмяна на обжалваното въззивно решение ,а само и доколкото касационната жалба срещу решението е допусната /избрана/ до касационното обжалване, съдът има правомощието да цени правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт. Поставените въпросите за приложение на разпоредбата на чл. 17а ЗППДОбП / отм./ и доказателствените средства за и установяване на правно-релевантните за фактическия състав факти, се разрешават в съдебната практика без отклонения. Произнесеното от въззивния съд решение е в унисон с тази практика, при конкретните данни по делото, поради което и не може да се приеме, че е налице основание за да бъде допусната касационната жалба до разглеждане по същество. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия