Определение № 59 от 05.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 268/2017 г.

Производството е с правно основание чл.279 във вр. чл.274, ал.2 от ГПК и чл.88, ал.1 от НПК. Образувано е по частна касационна жалба от „Б. [фирма] срещу разпореждане от 07.12.2016г. по ВНЧД № 346/2016г. С разпореждането от 07.12.2016г. съдия от въззивния съд по делото е върнал подадена касационна жалба срещу определение № 64/22.11.2016г. по ВНЧД № 346/2016г. на Апелативен съд – Велико Търново. С определението е оставена без разглеждане частна жалба на касатора срещу разпореждане № 1502/11.10.2016г. по НОХД № 449/2009г. на ОС-Плевен. Това разпореждане с определение № 61/14.11.2016г. по ВНЧД № 338/2016г. на Великотърновски апелативен съд е отменено, като е обезсилен издаден изпълнителен лист в полза на касатора. С първоинстанционната жалба се иска отмяна на първоинстанционното разпореждане за отказ за допълване на диспозитива му с посочване на законните лихви за забава върху присъдените главници на обезщетенията за неимуществени вреди от датата на увреждането – 28.02.2008г. до окончателното им плащане. Въззивната инстанция по жалбата е приела, че определението на Апелативен съд – Велико Търново № 61/14.11.2016г. по ВНЧД № 338/16г. е окончателно и е влязло в сила. Прокурорът от ВКП дава становище, че определението от 14.11.2016г. е правилно и законосъобразно и жалбата на касатора следва да бъде отхвърлена. Съставът на ВКС счете, че жалбата е подадена в срок, подлежи на разглеждане, тоест се явява допустима. Това е така, защото с атакуваното разпореждане от 07.12.2016г. се прегражда пътя на делото по начало, тъй като се постановява връщане на подадена частна жалба на подателя. Тя се явява обаче неоснователна. Прегледът на процесната подадена касационна жалба показва, че тя атакува разпореждане на Плевенски окръжен съд по отношение на издаден, но обезсилен от горната инстанция- Апелативен съд – Велико Търново изпълнителен лист – определение № 61/14.11.2016г. по ВНЧД № 338/2016г. Определението на горната инстанция е окончателно и е влязло в сила. Частичното атакуване на цитираното разпореждане на Окръжен съд - Плевен е лишено от правно основание и интерес, поради влизане в сила на акта на въззивната инстанция, с който изпълнителният лист е обезсилен. В този смисъл разпореждането за връщане на подадената касационна жалба е съобразено с изискванията на закона и следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 351, ал.5,чл.88, ал.1 от НПК и чл.279 във вр. чл.274, ал.2, вр.ал.1, т.1 от ГПК, ВКС, I НО,