Определение № 366 от 28.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 1623/2016 г.

Производството е по чл.309, ал.1 ГПК. Образувано по молба на [фирма], представлявано от съдружниците Д П. Мза себе си и за М. К. М, и от представителя на [фирма] А. П. И.. С молбата се прави искане за спиране изпълнението на решение №108/18.05.2016г. по т.дело № 79/2016г. на Великотърновския апелативен съд и решение №15/25.01.2016г. по т.дело № 62/2015г. на Габровския окръжен съд. Искането е мотивирано с подадена молба по чл.303, ал.1, т.1, т.4 и т.5 ГПК. Молбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 309, ал.1 ГПК, при подадена молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, препраща към чл.282, ал.2-6 ГПК. Съгласно чл. 282 ГПК, може да се иска спиране на съдебно решение срещу представяне на надлежно обезпечение определено от съда. На изпълнение подлежат осъдителните решения, защото са изпълнително основание за признато притезание и въз основа на тях може да бъде предприето принудително изпълнение/ арг. от чл.404 от ГПК/. По аргумент на противното не подлежат на спиране решенията по установителни искове. В конкретният случай се иска отмяна на съдебно решение, с което е признато за установено, че извършеното вписване по партидата на търговското дружество [фирма] заличаване на управител на дружеството е нищожно. Решението постановено по иск по чл.29 от ЗТР има установително действие, поради което не са налице предпоставките на закона за спиране на изпълнението му. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение