Определение № 12 от 09.03.2017 г. на ВКС по д. № 34/2016 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.4 АПК. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд- Перник и Пернишкия окръжен съд относно това кой съд- административният или гражданският- е компетентен да се произнесе по подадената от Р. Б. М., действаща като [фирма], искова молба срещу Министерството на земеделието и храните за осъждането му на основание чл.4, пар.3 ДФЕС във връзка с чл.7 Конституцията на РБ да заплати обезщетение за пропуснати ползи в размер на 250 385,20 лв. С определение № 40 от 28.11.2016 г. настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС е спрял производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2 от 2015 г. на ОСГТК на ВКС и Първа и Втора колегии на ВАС по съществения за настоящото дело въпрос: кой е компетентният съд да разглежда искови молби с правно основание чл.4, пар.3 от Договора за Европейския съюз, когато се търси отговорност от Държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. С молба вх.№ 2348 от 01.03.2017 г. Р. Б. М. моли съдът да отмени определението си за спиране на делото. Настоящият състав на ВКС и ВАС счита искането за неоснователно поради следното: Съгласно чл.253 ГПК определенията, които не слагат край на делото, могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В настоящия случай от постановяване на определението на петчленния състав на ВКС и ВАС от 28.11.2016 г. не са настъпили промени в обстоятелствата. При постановяване на определението съдът не е допуснал нито грешка, нито опущение. Поради това няма основание за отмяна по реда на чл.253 ГПК на постановеното от петчленния състав на ВКС и ВАС определение № 40 от 28.11.2016 г. Воден от горното, смесеният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд