Определение № 299 от 12.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 132/2010 г.

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307 ГПК. С определение № 37/12.І.2010 г., постановено по ч. т. дело № 735/2009 г., настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, е приел, че подадената от Ц. Д. С. от Б. жалба /с вх. № 8801/22.VІ.2009 г. по описа на Бургаския ОС/ представлява по естеството си молба за отмяна на влязлото в сила определение на Бургаския районен съд, постановено по ч. гр. д. № 1765/05 г. в пр-во по чл. 242 във вр. чл. 237, б. „к” ГПК /отм./ и във вр чл. 109, ал. 2 ЗЕЕЕ /отм./, с което той е бил осъден да заплати на „Т” ЕАД сума в размер на 365.38 лв. за доставена му, но неплатена топлоенергия, ведно с лихви и разноски съответно за месеците март, април и ноември на 2001 г., както и за месеците юни и юли на 2004 г. Оплакването на молителя С. е за отмяна на постановеното по ч. гр. д. № 1765/05 г. по описа на Бургаския районен съд определение в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК: понеже производството по това дело било проведено в негово отсъствие и така той бил „лишен от право на защита и основателни аргументи”. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, в хипотезата по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от „узнаване на решението”. Съдебният акт, чиято отмяна С. претендира в настоящето извънинстационно производство няма характера на решение. Освен това той е узнал за определението, което сега атакува, на датата 29 юли 2008 г., когато бил получил съобщение да се яви пред съдия изпълнител С. – в какъвто смисъл е признанието в жалбата му до Бургаския ОС от 11. ХІІ.2008 г., по която е било образувано ч. гр. д. № 8/08 г. В преклузивния 7-дневен срок по чл. 244, ал. 1 ГПК/ /отм./ обаче, считано от получаване призовката за доброволно изпълнение, Ц. Д. С. не е подавал частна жалба срещу въпросното определение на Бургаския РС по чл. 242 във вр. чл. 237, б. „к” ГПК /отм./, поради което следва да се счита, че съдебният акт, чиято отмяна той претендира е влязъл в сила на 5.VІІІ.2008 г. Следователно настоящата молба за отмяна е на общо основание просрочена и затова – процесуално недопустима. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение