Определение № 990 от 01.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 828/2012 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 2177 от 12.09.2012 г. по ч.гр.д. № 931/ 2012 г. на Русенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 12.07.2012 г. по ч.гр.д. № 5235/ 2012 г. на Русенски районен съд, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 6 ГПК, с оплакване за неправилност. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въпросът за спирането на основание чл. 229 ал. 1 т. 6 ГПК на производства, образувани по чл. 417 т. 2 ГПК, се решава противоречиво от съдилищата - районни и окръжни съдилища. Иска да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение за спиране, с което се прегражда временно по - нататъшното развитие на делото, но цената на вземането по чл. 417 т. 9 ГПК е до 10 000 лв.: за 3258.85 евро - главница, законната лихва, просрочени лихва 330.96 евро от 11.01.12 г. до 09.07.2012 г. и заемни такси 20 евро. Делото е търговско и на основание чл. 274 ал. 4, вр. чл. 280 ал. 2 ГПК въззивното определение не подлежи на обжалване с частна касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение