Определение № 10003 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8502/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. М. Д., подадена чрез пълномощника адвокат М. Ичев, против определение № 995 от 27.05.2024 г., постановено по адм. дело № 209/2023 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е оставена без разглеждане жалбата му против заповед № 359з-245/27.04.2023 г. на началника на Районно управление (РУ) Троян при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Ловеч и е прекратено е производството по делото. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, както и поради необоснованост. Намира, че определението противоречи и на практиката на Върховния административен съд (ВАС), като цитира конкретно решение. Заявява, че е закупил редовно процесния автомобил в Германия и го е регистрирал в България. Предал го на полицейските органи във връзка с издирването му от немските власти, но след като са изминали повече от 60 дни е поискал връщането на автомобила. Това му било отказано от началника на РУ Троян със заповед, която била обжалвана от Д. и отменена с решение на Административен съд Ловеч. След като отново поискал връщането на автомобила, бил уведомен от органа, че с процесната заповед същият е бил върнат на собственика му - немско юридическо лице. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че процесната заповед не засяга негови права и законни интереси, тъй като ще доведе до възстановяване на фактическото положение преди възникване на обстоятелствата по чл. 100, т. 3, б. „а“ от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген. Счита, че липсва надлежно искане за връщане на автомобила от държавата членка, въвела сигнала за издирването му в Шенгенската информационна система (ШИС) и оспорва изводите на органа и първоинстанционния съд в тази насока. Иска да бъде отменено атакуваното определение и връщане на делото за произнасяне по съществото на спора. Не претендира разноски. Ответникът - началник на РУ Троян, редовно уведомен за частната жалба, не представя отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, но разгледана по същество - за неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на М. Д. против заповед № 359з-245/27.04.2023 г. на началника на РУ Троян, с която е наредено лек автомобил марка Ауди, модел Q5, с рама № WAUZZZ8R89A028010, да бъде върнат на П. Д. Е. и Б. О. Е., в качеството им на упълномощени представители на собственика на автомобила - дружеството „FINAZFINDUNG“ GMBH, представлявано от управителя Т. В. или други упълномощени от него лица. За да прекрати производството по делото съдът е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да оспорва заповедта, по съображения, че жалбата е подадена от страна, която не е надлежно легитимирана с правото на жалба, защото не е адресат на акта който се оспорва и няма пряк и непосредствен интерес от обжалване на заповед по чл. 84, ал. 8 ЗМВР. Така постановеното определение е действително, допустимо и правилно. Обжалваното определение е съобразено със събраните по делото доказателства и установената съдебна практика по сходни казуси, включително цитираното от жалбоподателя решение № 4938 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2108/2020 г. (имащо различно от твърдяното от него съдържание), както и множеството съдебни актове, посочени в определението на Административен съд Ловеч. Видно от представената административна преписка пред първоинстанционния съд, касае се за прилагане процедурата по Решение за изпълнение на Комисията от 26 февруари 2013 г. относно наръчника за SIRENE и други мерки за прилагане на Шенгенската информационна система от второ поколение, вр. сигнал за издирване, подаден в ШИС от държава-членка на ЕС по чл.100, §1 и §3, б.“а“ от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, вр. чл.38 от решение 2007/533/ПВР на Съвета на ЕС от 12.06.2007г., относно обявено за издирване МПС в НШИС от Германия във връзка с извършено престъпление - незаконно присвояване. Автомобилът в Република България по последна регистрация е собственост на М. Д.. Предаден от него на представител на РУ Троян с протокол за доброволно предаване на 07.06.2022 г. Оспорената заповед е издадена с правно основание чл. 84, ал. 8 ЗМВР. Съгласно чл. 84, ал. 1 ЗМВР, полицейските органи могат да изземват временно вещ, за която има сигнал за издирване в ШИС и/или в информационните фондове на Международната организация на криминалната полиция (Интерпол), а съгласно ал. 8 - ако в срок до 60 дни не постъпи молба за правна помощ или искане за връщане от държавата членка, въвела сигнала, вещта се връща на лицето, от което е приета или иззета. При така установените факти, липсата на правен интерес от оспорване на заповед № 359з-245/27.04.2023 г. се обосновава от евентуалните последици от нейната отмяна, които няма да рефлектират благоприятно в правната сфера на частния жалбоподател, защото няма да последва връщане на автомобила в неговия патримониум. Евентуално връщане на доброволно предадения автомобил би било възможно в хипотезата на чл. 84, ал. 9 ЗМВР, но не и при оспорване на настоящата заповед, която е с предмет отношения между трети за М. Д. страни. С цитираното от жалбоподателя решение № 30 от 22.03.2023 г. по приложеното адм. дело № 358/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч е отменена заповед № 359з-728/21.09.2022 г. на началника на РУ Троян, с която му е отказано връщането на автомобила, именно, защото в нея не е било посочено основанието на чл. 84, ал. 9 ЗМВР, а към тогавашния момент процесният акт по чл. 84, ал. 8 ЗМВР - заповед № 359з-245/27.04.2023 г., все още не е бил издаден. Не е вярно твърдението на жалбоподателя, че по преписката не е постъпило искане за връщане на автомобила от държавата членка в предвидения 60 - дневен срок. С писмо рег. № В-13970 от 28.07.2022 г. полицейските органи са били изрично уведомени, че законният собственик на автомобила - дружеството „FINAZFINDUNG“ GMBH, желае да си върне автомобила, а видно е представените по преписката писмени доказателства, упълномощен от дружеството адвокат (л. 89 от делото на АС) е отправил официално искане за връщането му (л. 115). Всички останали аргументи, изложени в частната жалба имат отношение към законосъобразността на атакуваната пред административния съд заповед, но не обуславят допустимост на оспорването й. Обосновано административният съд се е съобразил с установената съдебна практика по тълкуване и прилагане на чл. 84 ЗМВР, като правилно е определил вида на административния акт, неговото съдържание и правни последици, които имат значение за определяна допустимостта на неговото оспорване от М. Д.. Оспорената заповед не засяга пряко права и не създава задължения за частния жалбоподател, който не е неин адресат. Твърденията за възникване на право да бъде върната веща на Д. не подлежат на проверка в настоящото производство, защото оспорената пред Административен съд Ловеч заповед има друго предметно съдържание. По изложените съображения обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответната страна, но тя не е поискала присъждането на такива. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение