Определение № 2827 от 10.06.2024 г. на ВКС по д. № 2066/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. В срока по чл.248, ал.1 ГПК е постъпила молба от Е. В. Г., ответник по касационна жалба, чрез адв. Ч. с искане за допълване на постановеното от ВКС определение по чл.288 ГПК с №3070/17.10.2023 г., с което не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение №366/21.04.2022 г., постановено по в.гр.дело №1782/2021 г. на Окръжен съд-Бургас, като се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 900 лв. С допълнителна молба претендира за присъждане и на разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл.248 ГПК. Ответникът по молбата „Скорпио Спийд Транс“ООД, чрез пълномощника си адв.Гърков я оспорва като неоснователна. Смята, че молбата е подадена извън срока по чл.248, ал.1 ГПК и няма доказателства възнаграждението да е заплатено. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК. Претендира за разноски за адвокатско възнаграждение в производството по чл.248 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира молбата за допустима и частично основателна: присъждането на разноските е поискано своевременно с отговора на касационната жалба, както и с допълнителна молба преди датата на закритото заседание по делото, са приложени доказателства за заплащането на сумата от 900 лв. по договор за правна защита от 28.06.2022 г. с характер на разписка в частта, удостоверяваща плащането на адв. възнаграждение – ТР №6/13 г. ОСГТК за сумата от 300лв. в брой и 600лв./ или 311 евро / по банков път, с приложено банково извлечение, както и в едномесечния срок от обявяване на определението по чл.288 ГПК, което е окончателно е подадена молба по чл.248 ГПК с искане за допълване на определението и произнасяне по искането за разноски. С определението по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване и с което в случая приключва производството пред ВКС, съдът е пропуснал да се произнесе за разноските. В случая също така преди закритото заседание по делото са представени доказателства за направените разноски и още в отговора на касационната жалба се иска присъжданетото им. Налице са предпоставките за допълване на определението с присъждане на разноски на осн. чл.78, ал. 3 ГПК и по реда на чл.248 ГПК. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №1/2004 г. при определяне на отговорността за разноски, в случай на възражение за прекомерност от касатора по чл.78, ал.5 ГПК и основателност на същото. При преценка относно размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК съдът следва да съобрази конкретно от една страна това, че в случая делото, касае трудов спор между страните с основание чл.200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука за сумата от 3 200лв., не се отличава с фактическа и правна сложност и от друга страна обемът на извършените действия, изготвяне на отговор на касационна жалба без явяване в съдебно заседание с участието на пълномощника и с оглед на тези критерии да определи справедливо и съответно адвокатско възнаграждение, което и насрещната страна да понесе като отговорност за разноски. В настоящия случай при съобразяване на гореизложеното и това, че отговорността за разноски се свързва с отговорността за вреди от неоснователни действия при неоснователно предизвикан правен спор касаторът при неоснователност на касационната му жалба следва да понесе направените разноски от ответната страна, които в случая се явяват прекомерни и следва да се присъдят в по-нисък размер и в размер на 400лв. Такъв е размерът и на уговореното и заплатено от касатора адвокатско възнаграждение на неговия пълномощник за касационното производство. В производството по чл.248 ГПК не се дължат и не следва да се присъждат нови разноски на страните. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.,