Определение № 13 от 25.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50157/2016 г.

Подадена е молба по чл. 282, ал. 5 ГПК от [фирма] /вх. № 12232/6. 12. 2016 г./ за освобождаване и връщане на внесеното от дружеството, на осн. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, парично обезпечение в размер на 44315, 18 лв. за спиране изпълнението на решение № 1512 от 9. 07. 2015 г. по т.д. № 4134/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО в осъдителната му част до приключване на производството по т.д. № 157/2016 г. на ВКС, I т.о. /понастоящем т.д. № 50157/2016 г. на ВКС, ГК/. Като основание за освобождаване на гаранцията се сочи приключване на цитираното касационно производство с постановено определение по чл. 288 ГПК. Ответната страна [фирма] изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че осъдителното решение срещу [фирма] е влязло в сила и до момента задължението не е погасено. Подадено е и искане от частен съдебен изпълнител А. Ц., рег. № 701, с район на действие този на Благоевградския окръжен съд, за превеждане на внесената парична гаранция от 44315, 18 лв. по посочена сметка на съдебния изпълнител с цел принудителното й събиране в полза на [фирма], взискател по изп.д. № 20157010400496 по описа на ЧСИ Ал. Ц., образувано за събиране на сумите, присъдени решение № 1512 от 9. 07. 2015 г. по т.д. № 4134/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО, непогасената част от които възлиза в размер на 68674, 54 лв. /44315, 18 лв. главница и 24359, 36 лв. законна лихва за периода 22. 07. 2011 г. – 9. 12. 2016 г./. Представителят на [фирма] изразява становище за основателност на направеното от съдебния изпълнител искане и моли за уважаването му. [фирма] изразява становище /вх. № 565/18. 01. 2017 г./ за неоснователност на молбата по съображения, че паричната гаранция за [фирма] е внесена от управителя Б. И. Б. с негови лични средства. Съставът на Върховния касационен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото прие следното: Молбата на [фирма] за освобождаване и връщане на внесеното от дружеството, на осн. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, парично обезпечение в размер на 44315, 18 лв. за спиране изпълнението на решение № 1512 от 9. 07. 2015 г. по т.д. № 4134/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО в осъдителната му част до приключване на производството по т.д. № 157/2016 г. на ВКС, I т.о, е неоснователна, тъй като не са налице предвидените в чл. 282, ал. 5 ГПК предпоставки за уважаването й – отхвърляне на иска или прекратяване на исковото производство. С внесената парична гаранция е обезпечено изпълнение на присъдено вземане, предмет на предявения иск, който е уважен и осъдителното въззивно решение е влязло в сила на 5. 12. 2016 г., с постановяване на определение № 815 от 5. 12. 2016 г. по т.д. № 50157/2016 г. на ВКС. Искането на частния съдебен изпълнител за превеждане на внесената парична гаранция от 44315, 18 лв. по посочена сметка на съдебния изпълнител с цел принудителното й събиране в полза на [фирма], взискател по изп.д. № 20157010400496 по описа на ЧСИ Ал. Ц., с длъжник [фирма], образувано за събиране на сумите, присъдени решение № 1512 от 9. 07. 2015 г. по т.д. № 4134/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО е основателно. Цитираното осъдително решение е влязло в сила на 5. 12. 2016 г., с постановяване на определение № 815 от 5. 12. 2016 г. по т.д. № 50157/2016 г. на ВКС. Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист от 27. 07. 2015 г., издаден на основание невлязло в сила въззивно решение № 1512 от 9. 07. 2015 г. по т.д. № 4134/2013 г. на Софийския апелативен съд, ТО и е със страни [фирма] – взискател и [фирма] – длъжник. След влизане в сила на осъдителното решение на апелативния съд спряното на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнително производство е възобновено и дължимите и несъбрани по същото суми възлизат общо на 68674, 54 лв. /44315, 18 лв. главница и 24359, 36 лв. законна лихва за периода 22. 07. 2011 г. – 9. 12. 2016 г./. Тъй като внесеното от длъжника [фирма] парично обезпечение от 44315, 18 лв. е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително решение, то същото следва да се преведе по посочената от съдебния изпълнител сметка. Неоснователен е доводът на [фирма] за неуважаване искането на частния съдебен изпълнител, тъй като внасянето от името на [фирма] на паричната гаранция било осъществено с лични средства на управителя на дружеството, а не със средства на дружеството. Въпросът как дружеството е осигурило средства за внасяне на паричната гаранция по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, от кого са предоставени тези средства, дали предоставянето им е било възмездно или безвъзмедно, при какви условия са предоставени касае отношенията между дружесвтото и лицето предоставило паричната сума и няма никакво значение при преценка основателността на направеното от частния съдебен изпълнител искане. Неоснователен е и доводът на [фирма] за несъответствие искането на ЧСИ Ал. Ц. с приетото в ТР № 6/15 г. ОСГТК, т. 2. В мотивите към точка втора от решението се приема, че съдът не е трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и чл. 508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда, срещу което всеки кредитор на длъжника-залогодател да има право да насочи изпълнение на свое парично вземане, но разполага с правомощията, след преценка на предвидените в процесуалния закон предпоставки, да върне на залогодателя внесената парична гаранция, да откаже да я освободи или да я преведе по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора – залогополучател. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение