Определение № 56 от 15.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 19/2010 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. София АД-София против определение № 553/14.05.2008 г. по ч.гр.д. № 2154/2008 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 10.04.2008 г. по гр.д. № 10749/2008 г. на СРС, с което се отхвърля заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Т. /без посочено населено място/. С обжалваното определение е прието, че заявлението не отговаря на изискванията на чл.127,ал.1,т.2 и 4 ГПК и че съдът не дава указания за отстраняване на нередовностите в това производство с изключение разпоредбата на чл.425,ал.2 ГПК. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за отстраняване нередовности на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е решаван противоречиво от съдилищата /СРС/ по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По този въпрос, ВКС вече се е произнесъл с определения по ч.т.д. № 32/2009 г. и № 851/2009 г. на І т.о., № 414/2008 г. на ІІ т.о. и др. Прието е, че разпоредбата на чл.410,ал.2 ГПК не препраща изрично към чл.129 ГПК относно проверката за редовност на заявлението. При нередовност по чл.127,ал.1 и 3 или по чл.128,т.1 и 2 ГПК съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението. Неприложима по отношение на заповедното производство е и общата норма на чл.101 ГПК. По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.