Определение № 60292 от 30.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3166/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Час секюрити“ ЕООД, гр.Варна срещу определение на Варненски окръжен съд № 667 от 19.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 226/ 2021 г., с което е потвърдено определение на Варненски районен съд от 09.12.2020 г. по гр.д.№ 19704/ 2019 г. и по този начин е върната на основание чл.130 ГПК исковата молба, подадена от частния жалбоподател против „Мосстрой – Варна“ АД, гр.Варна /в несъстоятелност/ и против синдика на това дружество Р. Г. С.. С исковата молба са предявени искове за установяване на неистинността на оформени от В. Х. К. – призовкар при Административен съд Варна разписка за връчване на съобщение на „Час секюрити“ ЕООД, съставена на 14.09.2018 г. по т.д.№ 979/ 2018 г. на Варненски окръжен съд, разписка от 19.09.2018 г. за залепване на уведомление по чл.47 ГПК по същото дело, разписка за връчване на призовка, съставена на 07.01.2019 г. за открито съдебно заседание по същото дело, разписка от 19.01.2019 г. за залепване на уведомление по чл.47 ГПК по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно се позовал на Тълкувателно решение на ОСГТК, ВКС, № 5/ 2012 г. т.3, за да обоснове липса на интерес от установяване на неистинността на посочените документи. Поддържа, че такъв интерес е винаги налице, когато въз основа на това установяване може да се търси отмяна на влязло в сила решение, постановено въз основа на неистинските документи по реда на чл.303 ал.1 т.2 ГПК. Доколкото срещу него било постановено неприсъствено решение, а в производството по иск за отмяна на това решение всичките му доказателствени искания били отхвърлени, той имал интерес от установяване на неистинността, за да поиска отмяна на влязлото в сила решение, с което е оставено без уважение искането му за отмяна на неприсъственото решение. Поради това счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига процесуалноправния въпрос „Допустим ли е иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение по дело, в което съдът е отказал да разгледа направеното своевременно възражение за оспорване на истинността на документа?“. Поддържа, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът Р. С. оспорва жалбата като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационен контрол върху обжалвания акт. Според него въпросът не е разрешен от въззивния съд, тъй като едва в касационното производство интересът на ищеца се обосновава с възможността да иска отмяна на влязлото в сила решение по иска за отмяна на неприсъствено решение. Излага и съображения за правилност на обжалваното определение. Ответникът „Мосстрой – Варна“ АД, гр.Варна /в несъстоятелност/ не взема становище. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол. Гр.д.№ 19704/ 2019 г. е образувано пред първоинстанционния Варненски районен съд по искова молба на „Час секюрити“ ЕООД, гр.Варна против „Мосстрой – Варна“ АД, гр.Варна /в несъстоятелност/ и против синдика на дружеството Р. Г. С.. Предявени са установителни искове за неистинност на официални документи, оформени от В. Х. К. – призовкар при Административен съд Варна. В обстоятелствената част на исковата молба е изложено, че по т.д.№ 979/ 2018 г. на Варненски окръжен съд, образувано по искова молба на синдика на „Мосстрой – Варна“ АД, гр.Варна /в несъстоятелност/ против „Час секюрити“ ЕООД, гр.Варна, било постановено неприсъствено решение за уважаване на исковете. Визираните в закона предпоставки за постановяване на този акт обаче не били налице, тъй като „Час секюрити“ ЕООД не било уведомено изобщо за образуваното срещу него дело, а съставените от призовкаря документи за връчване на призовки и съобщения на дружеството били неистински. Правният интерес от установяването на неистинността на документите е обоснован в исковата молба с възможността те да бъдат представени в производството по предявения иск за отмяна на неприсъственото решение. Районният съд приел установителните искове за недопустими поради липса на правен интерес и постановил исковата молба да бъде върната, а производството по делото - прекратено. По частна жалба на ищеца срещу този акт е издадено обжалваното в настоящето производство въззивно определение, с което връщането на исковата молба е потвърдено. Въззивният съд посочил, че на 14.01.2020 г. е постановено решение № 18 по в.т.д.№ 599/ 2019 г. На Варненски апелативен съд, с което била оставена без уважение молбата на „Час секюрити“ ЕООД за отмяна на неприсъственото решение по т.д.№ 979/ 2018 г. на Варненски окръжен съд. Доколкото ищецът обосновавал интереса си с възможността да докаже неистинността на документите в производството по в.т.д.№ 599/ 2019 г., а то било приключило, ищецът нямал интерес от установяването. Допълнително въззивният съд посочил, че ищецът не би могъл да инициира и производство по реда на чл.303 ГПК за отмяна на неприсъственото решение, тъй като същото би било недопустимо. Така мотивираният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационно обжалване по поставения правен въпрос, тъй като същият е необуславящ. Касаторът не е обосновавал в производството пред инстанциите по същество интереса си от установяване на неистинността на документите с възможността да поиска отмяна на влязлото в сила решение, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на неприсъствено решение. Затова въззивният съд не е разглеждал възможността по реда на чл.303 ал.1 т.2 ГПК да бъде отменено влязло в сила решение по дело, в което съдът е отказал да разгледа направеното своевременно възражение за оспорване на истинност на документа и дали това обосновава интереса от предявяване на самостоятелен иск за установяване на неистинността на същия документ. Формулираният в тази връзка правен въпрос няма отношение към решаващите мотиви на обжалвания акт и по него този акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд