Определение № 6535 от 29.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11267/2023 г.

Производството е по е по реда на чл.248 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Постъпила е молба от „СИГМА ГОЛД“ ЕООД, ЕИК 203829346, със седалище и адрес на управление гр.София, [жк],[улица], [адрес], представлявано от управителя Р. Н. Д., чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. Н. И., за изменение на решение № 4766 от 16.04.2024г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. № 11267/23г. в частта му за разноските. В молбата се твърди, че въпросът за разноските по данъчни дела е уреден в чл.161 ДОПК, като според ал.първа на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. Твърди се още, че страните са равнопоставени в процеса и определянето на възнаграждението на юрисконсулта в зависимост от страната по делото би нарушило принципа на равенството. Прави се позоваване на Решение № 10 от 29.09.2016г. на Конституционния съд по дело № 3/2016г. На база на изложеното се излага довод, че размерът на присъденото юрисконсулско възнаграждение на дружеството следва да е определен при условията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно материалния интерес. По изложените аргументи и на основание чл.161,ал.1 ДОПК и § 2 ДР ДОПК моли Върховния административен съд да измени решението си в частта му за разноските, като в полза на дружеството бъде присъдено юрисконсулско възнаграждение в размер на 1 228,97лв., вместо присъдените с решението 300лв. Ответният по молбата директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ – София не е взел становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното: Съгласно 248,ал.1 от ГПК, приложим в настоящето производство съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Предвид на това следва да бъде прието, че молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е неоснователна. От данните по делото е видно, че с решение № 4766 от 16.04.2024г. постановено по адм.д. № 11267/23г., Върховния административен съд, състав на първо отделение, е оставил в сила решение № 6077 от 17.10.2023г. на Административен съд – София град, трето отделение, 15-ти състав, постановено по адм. д. № 5664/2023г. С решението съдът е осъдил Национална агенция по приходите София да заплати на ответното по касасация дружество разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 300 /триста/лева. В мотивите на решението е посочено изрично, че тази сума съставлява юрисконсулско възнаграждение, определено при условията на чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗЗПП. В молбата за изменение на решението в частта му за разноските се навеждат доводи, че посоченият размер на юрисконсулското възнаграждение е неправилно определен, като същият следва да бъде определен при условията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не при условията на чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗЗПП. Искането е неоснователно. Съгласно чл.161,ал.1 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. В конкретния случай дружеството е представлявано пред Върховния административен съд от юрисконсулт. ДОПК не съдържа уредба относно заплащането на възнаграждението, когато юридическото лице се представлява от юрисконсулт, поради което при условията на §2 ДР ДОПК намират приложение нормите на ГПК. Така разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК определя, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт; Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв. По административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Наведеният в молбата довод, че юрисконсулското възнаграждение следва да се определи при условията на Наредба № 1 за минималните размери за адвокатската помощ, а не при условията на чл.78,ал.8 ГПК във вр. с чл.37 ЗПП и че по този начин се нарушава принципа за равенство на страните в процеса, не може да бъде споделен. В случая молителят се позовава на нормата на чл.161,ал.1, изр.второ ДОПК, която определя, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Въпросната норма е специална, намира приложение само по отношение на юрисконсулското възнаграждение на процесуалните представители на администрацията, поради което не може да се тълкува и прилага разширително. Позоваването на решението на Конституционния съд по конст.дело № 3/2016г. в случая е несъстоятелно, тъй като то е постановено по отношение на чл.78,ал.8 ГПК и то преди изменението на нормата в сегашната й редакция. На молителят може да се присъди възнаграждение при условията на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения когато бъде представляван от адвокат, но не и в настоящия случай. По изложените мотиви настоящата съдебна инстанция намира, че молбата на „СИГМА ГОЛД“ ЕООД, ЕИК 203829346, за изменение на решение № 4766 от 16.04.2024г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм.д. № 11267/23г. в частта му за разноските, се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на осн.чл.248,ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и § 2 ДР ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,