Определение № 20 от 08.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 106/2010 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на М. Д. Я. от гр. А., подадена чрез пълномощника й чрез адв. С, за отмяна на влязло в сила решение № 76 от 12.06.2008г. по гр.д. № 1171/2007г. на Районен съд А. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІг.о., намира следното: Като основание за отмяна молителката е посочила новооткрити писмени доказателства: декларация от 05.10.1961г. от ответника Ж две негови писма до родителите на молителката. Тя твърди, че намерила тези документи случайно при подреждане на стари вещи и че те имат съществено значение за делото. По молбата е внесена необходимата държавна такса. Изпълнена е процедурата по чл. 306, ал.3 ГПК като на ответните страни са изпратени преписи от молбата. Ответниците по молбата Ж. П. и Т. П. са представили писмен отговор, с които считат молбата за недопустима, а по същество за неоснователна. Останалите ответници не са взели становище. Предвид твърденията на молителката, че документите са открити непосредствено преди предявяване на молбата, следва да се приеме, че е спазен тримесечния срок по чл. 305, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.