Определение № 19 от 07.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 637/2010 г.

Производството по делото е образувано е по частна жалба, подадена от А. П. П. срещу определение № 438/23.06.2010 г., постановено по частно гражданско дело № 494/2010 г. от Р.я окръжен съд. С него е отказано на П. да бъде освободена от заплащане на държавна такса, дължима по частна жалба срещу действия на държавния съдия изпълнител по изпълнително дело № 5011/2010 г. по описа на С. към Р. районен съд. Съставът на Върховния касационен съд намира, че компетентен да разгледа частната жалба, по която е образувано настоящото производство е В. апелативен съд. В производството по чл. 436 и сл. ГПК окръжният съд действа като контролно-отменителна инстанция, като чл. 437, ал. 4 ГПК определя, че решението по същество е окончателно. При действието на новия кодекс, не е променен характера на производството по обжалване действията на съдия-изпълнителя, нито режима на обжалване на съдебните актове, включително по чл. 438 ГПК – тези на окръжния съд не подлежат на обжалване, а преграждащите и другите определения, подлежащи на обжалване с частна жалба, се разглеждат не от Върховния касационен съд, а от съответния апелативен съд и неговите актове са окончателни. Определението, с което се отказва на страна да бъде освободена от заплащане на държавна такса по съществото си е преграждащо - в случая на заявеното от П. искане в „Жалба” вх. № 5018/02.06.2010 г. Ето защо и на основание чл. 118, ал. 2 ГПК делото следва да бъде изпратено по компетентност на Апелативен съд – В. Т., а образуваното пред Върховен касационен съд производство бъде прекратено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение