Определение № 461 от 28.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 426/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. П. Д. гр. Ст. Загора, против определение № 623 от 3.05.2010 г. по ч.гр.д. № 471/2010 г. Пловдивския апелативен съд. С това определение е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба против решение № 63 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 58/2010 г. на Старозагорския окръжен съд и е прекратено производството по същата. Поддържа се, че определението е неправилно. Ответниците по частната жалба не са подали писмен отговор. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира частната жалба за неоснователна, поради следното: С атакуваното определение Пловдивският апелативен съд е оставил без разглеждане подадената от П. Д. частна жалба против решение № 63 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 58/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, като недопустима, по съображения, че решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 436 и сл. ГПК в производство, образувано по жалба срещу действия на съдебния изпълнител, окръжният съд действа като контролна, а не като въззивна инстанция. Решението на окръжния съд, с което се е произнесъл по жалба срещу действията на съдебния изпълнител е окончателно и не подлежи на обжалване- чл.437, ал.4 ГПК, аналогичен на чл.334, ал.4 ГПК /отм./. В случая предмет на обжалване е неподлежащо на инстанционен контрол решение на окръжен съд постановено в производство по чл.436 и сл.ГПК, поради което правилно Пловдивският апелативен съд е оставил без разглеждане, като недопустима подадената жалба. По изложените съображения частната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение, а атакуваното определение се потвърди. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение