Определение № 412 от 21.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4284/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Б. И. К. от [населено място], с процесуален представител адв.П., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 03.05.2017г. по в.гр.д. №1620/2016г. на Районен съд – Лом, с което частично са уважени предявените срещу него искове с правно основание чл.143, ал.2 и чл.149 СК. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл.303, ал.1, т.1, т.1 и т.5 ГПК. Сочи обстоятелства, които счита, че са относими към основанието по т.1. Моли да му бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства за установяване на тези обстоятелства. Молителят сочи, че вследствие нарушаване на правилата за призоваване е бил лишен от възможност да участва лично в делото и поради неучастието си по делото молителят твърди, че не е могъл да представи относими доказателства. В срока по чл.306, ал.3 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, III гр. отд. при данните по делото намира следното: Разглеждането на молбата за отмяна следва да се допусне. Молбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.305, ал.1, т.1 и 5 ГПК. Внесена е дължимата държавна такса. Искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с доказателства за индексирания размер на получавана от детето пенсия, както и за получаваните от него и майката социални помощи след 01.07.20017г., следва да се остави без уважение. При изменение на обстоятелствата, при които е определен размера на издръжката, страната има друг път за защита, а пътя на отмяната на влязло в сила съдебно решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.