Определение № 738 от 29.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5279/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 958 от 11.07.2016 година по гр.д. № 779/2016 година на Варненски окръжен съд е потвърдено решение № 173 от 18.01.2016 г. по гр.д. № 3028/2015 г. на Варненски районен съд, с което са отхвърлени предявени от [фирма], [населено място] против Л. А. С. от [населено място] и Д. Б. Б. от [населено място] гора, област В. и М. Д. Г., в качеството му на едноличен търговец с фирма „М. Г. – М. Г.” субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за сумата 31936,67 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди. В решението е прието за установено, че 20.04.2004 г. между ищеца и Р. В. Б. е бил сключен трудов договор, с който е била назначена на длъжност „управител на аптека” с място на работа аптека „Г.”, [улица], [населено място] при пълно работно време и трудово възнаграждение от 390 лева. На следващият ден – 21.04.2004 г. трудовият договор е бил прекратен и сключен нов, с който Р. Б. е била назначена на същата длъжност, но на работно време от четири часа и трудово възнаграждение от 195 лева. На 07.09.2001 г. Р. Б. е сключила втори трудов договор за длъжност „магистър фармацевт” при работно време от четири часа със срок на договора до 30.09.2011 г. с друг работодател –М. Г. Г., в качеството и на едноличен търговец с фирма „М. Г. – М. Г.”, която по реда на чл. 15 ТЗ, на 21.01.2014 г. е прехвърлила предприятието на ответника М. Г.. На 15.06.2011 година ищцовото дружество е сключило договор с Националната здравно-осигурителна каса, по силата на който ищецът се е задължил да отпуска лекарства на здравноосигурени лица по одобрен списък, които да бъдат напълно или частично заплащани от НЗОК. В чл. 11, ал. 6 от договора от изпълнителя (ищеца по делото) е поето задължение управителят на аптеката, предлагаща заплащаните от НЗОК лекарства, да не работи в повече от една аптека, а при нарушение на това задължение е предвидена санкция прекратяване на договора. След проверка по констативен протокол от 30.09.2011 г. и констатация, че управителят на аптека „Г.” Р. Б. работи и в друга аптека по второ трудово правоотношение, договорът с ищеца от 15.06.2011 г. е бил прекратен от НЗОК без предизвестие, а жалбата срещу заповедта на директора на Р., потвърдена с решение от 06.12.2011 г. на управителя на НЗОК е била оставена без уважение с решение по адм.д. № 4524/2011 г. на АС, [населено място]. Поради отказа на НЗОК да сключи нов договор с ищеца за продажба на лекарствени средства, заплащани от здравната каса, ищцовото дружество е пропуснало за периода от 01.12.2012 г. до 31.05.2013 г. печалба от 27346 лева. Р. В. Б. е починала на 17.08.2012 г. и е оставила за наследници ответниците по делото Д. Б. и Л. С.. При така установените факти, въззивният съд е приел, че предявените искове са неоснователни. Приел е, че ищецът е нарушил задължението си да назначи за управител на аптеката фармацевт на пълно работно време; че назначената на половин работен ден служителка не е подписвала договорите с НЗОК за отпускане на лекарствени продукти и анексите към тях, поради което не е била поставена в известност за условията по договора, съответно не е имала задължение да уведоми ищеца за сключения втори трудов договор с друг работодател. Приел е, че пропуснатите от ищеца ползи не са в причинна връзка с осъществено от наследодателката на ответниците Б. противоправно поведение, поради което претенцията спрямо тях е неоснователна; че противоправни действия, от които за ищеца да са произлезли вреди не са извършени и от ответника М. Г. и праводателя му М. Г., поради което е отхвърлил като неоснователна претенцията за заплащане на обезщетение и в тази и част. Касационна жалба против решението на Варненски окръжен съд е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като обуславящите изхода на делото въпроси длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими към спорното право доказателства и може ли да се приеме изменение на трудовото правоотношение чрез конклудентни действия са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в подкрепа на който довод са посочени съдебни актове, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Изложени са и доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса какво е правното значение на вписването в официален публичен регистър (този на Министерство на здравеопазването и Изпълнителна агенция по лекарствата) по отношение на вписаните в тях обстоятелства по отношение на лицата, ръководители на аптеки предвид въведената забрана в чл. 223 ЗЛПХМ. Поддържа се, че така повдигнатият въпрос е разрешен и в противоречие с приетото в решение по търг. д. № 122/2009 г. на Върховния касационен съд. Ответниците по касационната жалба Л. А. С., Д. Б. Б. и М. Г. в качеството му на едноличен търговец с фирма „М. Г.-М. Г. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Претендират съдебни разноски. По въведените доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира следното: Повдигнатите от касатора въпроси, разрешени в съдебната практика, не са обуславящи изхода на делото. Съгласно установената съдебна практика въззивният съд следва да обсъди всички относими към спорното право доказателства; трудовият договор е писмен и основното му съдържание не може да бъде променяно с конклудентни действия на страните по него, а по отношение на вписваните в публичните регистри обстоятелства съществува презумпция за знание спрямо третите лица. Тези въпроси обаче нямат отношение към изхода на делото – към изводите на съда за липса на причинна връзка между действия на ответниците и настъпила за ищеца вреда. Обстоятелството, че праводателката на първите двама ответници е била вписана като управител на аптека в публичния регистър на Министерство на здравеопазването и Изпълнителна агенция по лекарствата е без правно значение, поради което съдът не е имал задължение да го обсъжда; не е имал задължение да обсъжда и доказателствата дали на управителя е било известно, че съгласно чл. 223 ЗЛПХМ, ръководителят на аптека, сключила договор с НЗОК за предлагане на лекарства, които се заплащат от касата не може да работи и в друга аптека. От значение за изхода на делото е, че тези обстоятелства са били известни на ищеца, който въпреки това, в нарушение на изискванията за устройството и организацията на дейностите в аптеките (Наредба № 28 от 09.12.2008 г. на Министъра на здравеопазването) е назначил ръководител на аптека на половин работен ден, т.е. с работно време, изключващо изпълнение на задълженията му по чл. 20, ал.1, т.1 от Наредбата по организация и контрол върху работата в аптеката. От значение за изхода на делото е обстоятелството, че допуснатите нарушения са извършени със знание на работодателя – ищец по делото, поради което понесените от него вреди от отказа на НЗОК да сключи нов договор за последващ период не е по вина нито на служителя, назначен по трудов договор за четиричасов работен ден, без в него да е уговорено ограничение за работа при друг работодател, нито на втория работодател, назначил служителката на длъжност „магистър фармацевт” на срочен трудов договор при непълно работно време. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответниците съдебни разноски, съставляващи адвокатски възнаграждения, изплатени по договори за процесуална защита в производството по чл. 288 ГПК в размер на 1800 лева на Л. А. С. и Д. Б. Б. и в размер на 1800 лева на М. Д. Г.. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение