Определение от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11277/2023 г.

Производството е по чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Софийски университет "Св. Климент Охридски", БУЛСТАТ 000670680, представляван от ректора проф. д.н. А. Г., чрез процесуалния представител адв. З. Орсов, с която се оспорва т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Изложени са твърдения за нарушаване на законовата делегация на чл. 70, ал. 2 и чл. 72, ал. 5 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/. В жалбата е посочено, че тези разпоредби овластяват Министерския съвет да посочи с подзаконов нормативен акт случаите на нередности, съставляващи нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕФСУ, и да определи минималните и максималните стойности на процентните показатели на финансовите корекции спрямо засегнатите от нарушението разходи, когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици от него върху средствата от ЕФСУ. Посочва се също, че съгласно чл. 49, ал. 2, т. 1 от ЗУСЕФСУ когато бенефициентът е възложител по смисъла на ЗОП, то за определянето на изпълнител за дейностите по строителство, услуги и/или доставки на стоки, които се финансират изцяло или частично от ЕСИФ, се прилага ЗОП, а в останалите случаи изпълнителят се определя по реда на чл.49, ал. 3 или на чл.50 - чл.54 от ЗУСЕФСУ. Твърди, че когато е приложим ЗОП, правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ приключват с решението на възложителя за определяне за изпълнител на участника, за който са изпълнени условията по чл.109 от ЗОП. Договорът за обществена поръчка или рамковото споразумение могат да бъдат изменени едва след като бъдат сключени с участника, определен за изпълнител. Допустимите и недопустимите случаи на изменение на вече сключения договор за обществена поръчка или рамково споразумение са определени в чл.116 и чл.117а от ЗОП и не представляват правила за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ. Според жалбоподателя оспорената точка 23 от Приложение № 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата определя като нарушение на правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта от ЗУСЕФСУ незаконосъобразните изменения на договора за обществена поръчка, заради която като нередност се налага финансова корекция. Определя като нередност нарушението при изпълнението на вече сключения с определения изпълнител договор за обществена поръчка, а не при нарушение на правилата за определянето на изпълнител на този договор по глава четвърта от ЗУСЕФСУ. Иска се прогласяване на нищожност, алтернативно отмяна на наредбата в оспорената част. В съдебно заседание чрез процесуалния представител адв. Орсов се навеждат допълнителни доводи, относно издаване на оспорената част от наредбата от МС извън предоставената му компетентност по ЗУСЕФСУ. Претендира се присъждане на направените разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът – Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния представител И. Георгиева (правен съветник в дирекция „Правна“ на МС и служител с юридическо образование) в писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата и излага аргументи за нейната неоснователност, както и за спазване на административнопроизводствените правила и материална законосъобразност на наредбата в оспорената ѝ част. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. При преценка на редовността и допустимостта на жалбата, съобразно изложеното в нея и представените с административната преписка доказателства, съставът на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Според изложеното в жалбата, предмет на оспорване е т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. В този смисъл е и петитума на подадената жалба. След приключване на устните състезания пред настоящата касационна инстанция е изменена и допълнена Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - дв, бр. 59 от 2024 г.), като е изменена и оспорената разпоредба т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Промените са публикувани в ДВ. бр.59 от 12 юли 2024 г. В тази връзка на 16.07.2024г. по делото е постъпила молба от Министерски съвет на Република България с приложен Постановление №248 от 05.07.2024г. за изменение и допълване на Наредбата. В своята практика ВАС е посочвал, че изменението на правните норми е такова въздействие върху тяхното съдържание, което прекратява обективното им съществуване. Ирелевантен е характерът на изменението - дали същото е с чисто редакционен характер, дали изменената норма съответства напълно или частично с изменяната, или съществено променя предписанието й - във всички случаи тя престава да съществува, а на нейно място започва да действа новата, изменена, разпоредба, която на свое собствено основание подлежи на самостоятелно оспорване по реда на Раздел Втори "Оспорване на подзаконови нормативни актове" от Глава Десета от АПК. В този смисъл оспорването срещу изменени или отменени разпоредби, независимо от характера на изменението, е недопустимо, както приема Върховният административен съд в своята константна съдебна практика по аналогични правни спорове ( в този смисъл са решение № 8272 от 07.07.2021 г. по адм. д. № 9104/2020 г., петчленен състав на ВАС, решение № 8982 от 07.07.2020 г. по адм. д. № 3481/2020 г., петчленен състав на ВАС, решение № 5419 от 08.05.2020 г., постановено по адм. д. № 14384/2019 г., петчленен състав на ВАС, решение № 1483 от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 6344/2015 г., петчленен състав на ВАС, решение № 1633 от 09.02.2021 г., постановено по адм. д. № 10404/2020 г., петчленен състав на ВАС и др.). В процесния случай измененията са извършени след приключване на устните състезания, а жалбоподателят е направил искане за обявяване на нищожността на оспорената разпореба на подзаконов нормативен акт, алтернативно за отмяната ѝ като незаконосъобразна. При тези констатации настоящият съдебен състав стигна до извода, че следва да се даде възможност на жалбоподателя да конкретизира дали при изменените обстоятелства поддържа подадената жалба, за което да обоснове правния си интерес от оспорване на изменения текст на Наредбата. В тази връзка определението, с което е даден ход на делото по същество следва да се отмени, жалбата следва да бъде оставена без движение и на оспорващия следва да се дадат указания в 7-дневен срок от съобщението с писмена молба с препис за ответника да заяви изрично поддържа ли жалбата срещу разпоредбата на т. 23 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (загл. изм. - дв, бр. 59 от 2024 г.) с оглед настъпилите изменения в Наредбата, както и да обоснове и правния си интерес от оспорване. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,