Определение № 98 от 29.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 80/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. И. А. К. и З. Атанасова Атанасова са обжалвали определение № 456 от 09.12.2011г. по гр.д.№ 1148/2011г. на ВКС, ІІ г.о. с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба за отмяна на влязлото в сила решение № 899 от 04.01.2011 год. по гр. д. № 1990/2009 год. на ВКС, І г. о., поправено и допълнено с решение № 94 от 08.04.2011 год. по същото дело. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Ответникът Професионална гимназия по дървообработване „И. В. ”, гр. В. е подал писмен отговор по реда на чл. 276 ал.1 ГПК, в който изразява становище, че частната жалба е неоснователна и моли да му бъдат присъдени разноските за настоящото производство. С обжалваното определение, постановено по реда на чл.307 ГПК, ВКС, ІІ г.о. е приел, че подадената на 07.07.2011г. молба от И. А. К. и З. Атанасова Атанасова за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д.№ 1990/1009г. на ВКС, І г.о. е процесуално недопустимо, защото е подадена след изтичане на тримесечния срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК от узнаване на решението, за което спрямо молителите се счита датата на обявяването му в срочната книга на съда - 04.01.2011 г. Частните жалбоподатели И. А. К. З. Атанасова Атанасова поддържат, че като наследници на А. А. и Е. Атанасова, които са починали в хода на производството, е следвало да бъдат конституирани като страна и призовани за съдебното заседание, в което делото е разгледано от ВКС. Обнародването на датата на заседанието в Държавен вестник за тях е правноирелевантен факт щом като не са били надлежно конституирани като страни и срокът за отмяна следва да тече не от обявяване на решението, а от фактическото му узнаване. Доводите са неоснователни Правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е констатирал, че първоначалният ответник А. К. А., който е починал на 30.03.2009г., е заличен като страна по делото в производството пред въззивния съд и в съдебното заседание на 08.06.2009г. на негово място са конституирани низходящите му наследници И. А. К. и З. Атанасова Атанасова, наред с преживялата съпруга Е. Г. Атанасова, на които е съобщено въззивното решение, те са били призовани и в касационното производство по надлежния ред – обнародване в Държавен вестник съгласно чл.289 ГПК. При тези данни е законосъобразен изводът в обжалваното определение, че след като са участвали като страна по делото като наследници на А. К. А. и процедурата по призоваването им е спазена, молителите се считат за уведомени за решението на ВКС, което е необжалваемо, от момента на обявяването му в срочната книга. Обстоятелството, че в хода на касационното производство е починала и тяхната майка не води до извод, че в качеството им и на нейни наследници срокът за отмяна започва да тече в по- тече в по-късен момент. Съществено и решаващо за началото на срока по чл.305 ГПК е качеството им на страна по делото, спрямо която процедурата по призоваване е била спазена. За страните по делото важи правилото, че необжалваемите решения се считат известни от момента на обявяването им в срочната книга и това правило не може да бъде игнорирано поради факта, че те е следвало да участват в процеса и като наследници на друга починала страна. Останалите доводи в частната жалба, свързани с процедурата по конституирането на наследниците на поченала в хода на съдебния процес страна не са относими към въпроса за началото на срока за подаване на молбата за отмяна и поради това не обосновават извод за основателност на жалбата. При този изход на спора на основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, но тъй като в договора за правна защита и съдействие от 30.08.2011г. не е посочено, че уговореното възнаграждение е платено, те не следва да се присъждат. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение