Определение № 269 от 07.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 981/2011 г.

Производството е по реда на чл.280 ал.2 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [фирма] срещу въззивното Решение № 320 от 01.08.2011 год. по гр.д.№ 392/2011 год. на Благоевградски окръжен съд с което е отменено отхвърлителното решение от 16.02.2011 год. по гр.д.№ 2648/2010 год. на Благоевградския районен съд и е уважен предявеният от [фирма] срещу И. К. К. в качеството му на [фирма] иск за сумата 6291.37 лв., произтичаща от ползването на търговско помещение в автобазата в [населено място]. Оставил е в сила първоинстанционния акт в частта с която искът до пълния предявен размер от 7216 лв. е отхвърлен. При проверка по допустимостта на касационното производство, ВКС-ТК констатира следното: И двете страни по правоотношението от което произтича спора имат качеството на търговци и този спор произтича от държането на помещение, предназначено и ползвано за търговски цели. От това следва изводът, че ВКС е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска по-малка от 10000 лв. Съобразно изменението на чл.280 ал.2 ГПК (ДВ бр.100/21.12.2010 год.), производството по тези дела е двуинстанционно. Касационната жалба е била депозирана след 25.02.2011 год. и производството по нея не е било висящо към датата на влизане на изменението на ГПК в сила. Въззивното решение е постановено след изменението на ГПК и неправилното посочване в диспозитива му, че то подлежи а обжалване, не създава висящност на спора пред ВКС. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.