Определение № 845 от 27.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 567/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1ГПК. Образувано е по частна жалба на пълномощника на [фирма] срещу определение от 07.04.2011 г. по ч.гр.д. №1469 на СГС-ТО, с което е прието възражението на И. К. М. по чл.423 от ГПК срещу издадена в полза жалбоподателя [фирма] заповед по чл.410 от ГПК и издадената заповед е обезсилена, а делото е върнато за произнасяне по възражението срещу заповедта. Ответникът в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение от страна на въззивния съд е прието възражението на И. К. М. по чл.423 от ГПК срещу издадена в полза жалбоподателя [фирма] заповед по чл.410 от ГПК и издадената заповед е обезсилена, а делото е върнато за произнасяне по възражението срещу заповедта. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК, на обжалване подлежат само определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона. Обжалваното пред въззивния съд определение е по движение на делото и следователно не попада в първата категория, а доколкото не е предвидено изрично обжалване на тази категория определения, то не се отнася и във втората. Следователно същото не подлежи на самостоятелно частно обжалване, с оглед на което и обжалваното определение от страна на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение