Определение № 11437 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2650/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по искане на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Арнаудова, за допълване на Решение № 9258 от 26.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2650/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. В молбата се твърди, че с решението, чието допълване се иска, съдът не се е произнесъл по цялото искане за присъждане на сторените разноски по делото, тъй като е присъдил на страната юрисконсултско възнаграждение, но е пропуснал да присъди платената държавна такса за касационното производство. Ответникът не изразява становище по искането. Върховен административен съд, в настоящият състав на осмо отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Решение № 9258 от 26.07.2024 г. е отменено Решение № 445 от 16.01.2024 г., постановено по адм. дело № 9559/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-22002221000180-091-001 от 04.03.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1127 от 15.07.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в частта, с която на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на Е. Б. за задължения на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД за разликата над 509 083.40 лв. до пълния размер от 729 541.84 лв., съставляваща лихви в размер общо на 220 458.44 лв., както и в частта на присъдените в полза на Е. Б. разноски в размер на 279,83 лева и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на Е. З. Б. срещу посочения РА, в частта, с която на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността й за задължения на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД, представляващи лихви в размер на 220 458.44 лв. В останалата част решението е оставено в сила. Е. З. Б. е осъдена да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 8 000 лева, представляваща разноски по делото. В хода на касационното производство от касатора – директора на дирекция ОДОП София е направено искане за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение и платена държавна такса в размер на 1700 лв. С постановеното по делото решение съдът се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, но единствено в частта за претендираното юрисконсултско възнаграждение. Относно претенцията за присъждане на разноски за платената държавна такса липсва произнасяне, което налага изменение на решението в частта за разноските, като в полза на НАП се присъдят разноски в общ размер на 9 700 лв., представляващи държавна такса в размер на 1 700 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 000 лв. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, осмо отделение,