Определение № 8982 от 19.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6239/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/ срещу Определение № 6159 от 23.05.2024г., постановено по адм. дело № 10476/ 2023г. по описа на Административен съд София- град, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Комисията срещу определение № 4370 от 24.04.2024 г. по същото дело и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Изтъква, че не е налице хипотезата на чл.200 АПК вр. чл. 197 АПК, тъй като актът, с който е прекратено административното производство, в случая съставлява индивидуален административен акт. Подържа, че преценката за допустимостта на частната жалба на Комисията срещу определение № 4370 от 24.04.2024 г. по адм. д. № 10476/ 2023г. по описа на Административния съд София – град може да бъде направена само от касационната инстанция. Поради това се иска отмяна на оспореното определение. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба, данните по делото, доводите на страните и провери изцяло оспорения съдебен акт, приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима и редовна, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С атакуваното определение на Административен съд София град е оставена без разглеждане частната жалба на Комисията срещу определение № 4370 от 24.04.2024 г. по адм. д. № 10476/ 2023г. по описа на същия съд и производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че административното производство е прекратено на основание чл. 27, ал.2, т.6 АПК. При формиране на крайния си извод, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 200 АПК. Определението е ПРАВИЛНО. Определение № 4370 от 24.04.2024 г. по адм. дело № 10476/ 2023г. на АССГ е постановено в производство по реда на чл. 197 и следващите АПК. В него по жалбата на „Овергаз мрежи“ АД е отменено Решение Ц- 21 от 13.09.2023 г. на КЕВР. С последното, на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК е прекратено административното производство, образувано по Заявление вх. № Е- 15 -57- 9 от 08.03. 2023 г. и Заявление вх. № Е- 15- 57-10 от 8.03.2023г. на „Овергаз мрежи“ АД. Изложената фактическа обстановка налага извода, че обжалваният пред АССГ акт представлява отказ за произнасяне по същество на отправено до административния орган искане по смисъла на чл. 56 АПК и като такъв може да се обжалва по реда на глава десета, раздел ІV от същия кодекс- чл.56, ал.4 АПК. Производството пред АССГ се е развило именно по този ред, озаглавен "Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт"- чл. 197 – чл. 202 АПК. Поради това в случая относно оспорването е приложим чл. 200, ал. 2 АПК. От съдържанието на разпоредбата се налага извода, че административният орган, който е постановил отменения от съда акт за прекратяване на административното производство, няма процесуално право на жалба срещу определението на съда, с което този акт е отменен. Право да обжалват определението по чл. 200, ал. 1 АПК е предоставено на страните в административното производство, но административният орган, който е постановил акта за прекратяване на административното производство, няма качеството на страна по него, тъй като той е органът, пред когото се развива производството и който го ръководи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/ 24.03.2021г. на Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 10/ 2019, на което съдът изрично се е позовал. Неоснователни са доводите на Комисията, че преценката за допустимост по чл.215 АПК е възложена само на касационния съд. АССГ е извършил надлежна преценка, съгласно чл. 213а, ал.2, вр. чл. 215, т.4 АПК, която е в неговите правомощия. Съответно неговият акт не е окончателен и подлежи на касационен контрол по чл. 229 АПК. По тези съображения, правилно АССГ е приел подадената до него частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране за недопустима и е оставил същата без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство- прекратил, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение