Определение № 537 от 07.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1604/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Р. окръжен съд от 30.06.2010 г. по гр.д. № 480/2010, с което е потвърдено решението на Р. районен съд от 01.04.2010 г. по гр.д. № 708/2010, с което са уважени предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът [фирма],[населено място], [община], представляван от адв. И. М. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възможността да бъде уговарян изпитателен срок, както при срочните, така и при безсрочните трудови договори и за възможността условията на сключен писмени договор за бъдат променяни с изрични писмени уговорки, които се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата А. С. Г., представлявана от адв. Ст. С. от Р. а оспорва като я счита недопустима и неосновтелна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните са сключили трудов договор със срок за изпитване, който е срочен трудов договор. С допълнително споразумение страните са се съгласили договорът да стане безсрочен, поради което работодателят не може го прекрати в първоначално уговорения срок за изпитване. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата, както се установява от представените решения на Върховния касационен съд, Софийския градски съд, Софийския апелативен съд и др. съдилища. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение