Определение № 8451 от 25.08.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7822/2023 г.

Производството е по чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Радославов от гр. София чрез адв. Б.Златков срещу Разпореждане № 5639 от 30.06.2023 г., постановено по адм.д. № 5677/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което в производство по чл.250 от АПК е отхвърлено искането на частния жалбоподател за прекратяване на фактически действия, извършени от длъжностни лица при администрацията на МВР – главен секретар на МВР и директор на Дирекция“Български документи за самоличност“, изразяващи се в поддържане в Националния автоматизиран информационен фонд “Национален регистър на българските лични документи“ / НАИФ“НРБЛД“/ на данни за постоянен адрес на П. Радославов с отбелязване „невалиден“. Частният жалбоподател навежда твърдения за неправилност на обжалваното разпореждане като постановено в нарушение на материалния закон. Иска отмяната му и постановяване на друго по същество, с което ВАС да разпореди безусловното прекратяване на незаконосъобразните фактически действия с произтичащите от това правни последици. Ответниците по частната жалба, главният секретар на МВР и директорът на Дирекция „Български документи за самоличност“, депозират писмени отговори на жалбата с развити в тях доводи за неоснователност на частната жалба, съответно – за правилност на обжалваното разпореждане. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 254 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че за да са налице неоснователни фактически действия по чл.250 от АПК, подлежащи на безусловно прекратяване, следва същите да не почиват на административен акт или на закона, т.е. да не е налице правно основание за извършването им. Анализирайки редица разпоредби от Закона за гражданската регистрация, в т.ч. разпоредбите на чл.110, чл.111 и чл.112 от същия закон, АССГ е заключил, че в случая при поддържането на НАИФ“НРБЛД“, в която е отбелязан постоянен адрес на П. Радославов „невалиден“, органите от администрацията на МВР не са извършили подлежащи на прекратяване фактически действия, тъй като това отбелязване е постъпило в НРБЛД по автоматичен път от системата ЕСГРАОН, която се поддържа от Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване на населението“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството и съдържащите се в системата ЕСГРАОН данни за постоянния адрес на лицата са задължителни за МВР при издаване на български лични документи. По изложените съображения и доколкото по силата на законовата разпоредба на чл.112, ал.1 от ЗГР органите на МВР са длъжни да поддържат НАИФ „НРБЛД“ по отношение постоянния адрес на лицата в съответствие с първично съдържащата се информация, подадена им от системата ЕСГРАОН, АССГ е приел искането по чл.250 от АПК за неоснователно и е отхвърлил същото. Разпореждането е правилно. Върховният административен съд, дежурен тричленен състав споделя изцяло развитите в мотивите на разпореждането правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт съгласно правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК вр. с чл.236 от АПК. Правилно АССГ е заключил, че не са налице неоснователни фактически действия, подлежащи на незабавно преустановяване ,тъй като по силата на законовата разпоредба на чл.112, ал.1 от ЗГР при поддържането на НАИФ „НРБЛД“ в частта за данните за гражданската регистрация на лицата / сред които е и постоянният адрес/ органите на МВР са обвързани с имформацията, подадена им от системата ЕСГРАОН. По отношение постоянния адрес на лицата органите на МВР не са първичен администратор на данни по смисъла на чл.2, ал.2 от Закона за електронното управление, поради което не може да изменят или заличават вече подадените им данни от първичния администратор, който в случая е ГДГРАОН при МРРБ. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.254 вр. с чл.221, ал.2 и чл.236 от АПК, Върховният административен съд, тричленен дежурен състав