Определение № 938 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 839/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на „У. срещу определение №223 / 05.07.2010 г. по ч. гр. д. №468/2010г. на Окръжен съд –София, с което е оставена без уважение частната жалба на същия жалбоподател срещу разпореждане № 276 от 15.04.2010 г. на С.ски районен съд по ч. гр.д. №275 / 2010 г., с което е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на банката срещу Г. С. Б. от гр. С. за сумите от 543,47 лева-главница по договор за кредитна карта от 21.08.2008 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и 53,83 лева договорна лихва за периода от 24.11.2009 г. до 21.03.2010 г.. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната жалба е подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим, но не подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, с оглед на обжалваемия интерес и предвид разпоредбата на чл. 274, ал.4 ГПК, която не дава възможност за допускане на касационно обжалване на определения с обжалваем интерес под 1000 лева. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение