Определение № 439 от 14.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 230/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Н. Г. срещу определение № 46 от 22.02.10г. по гр.дело № 1958/09 г.на Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане молбата на същата страна за отмяна на влязлото в сила решение № 413 от 30.04.09г.на Върховния касационен съд,Първо гражданско отделение, постановено по гр.дело № 1549/08г. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. В писмен отговор ответникът по молбата ДП”Д”-гр. Дулово моли определението да бъде оставено в сила. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение състав на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд е приел,че производството по молбата за отмяна е недопустимо поради липсата на фактически твърдения,които да обосноват извод за наличието на основания по чл.303 ал.1,в частност по т.1,т.2 и т.3 от този законов текст. Определението е правилно. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средства за извънреден контрол на влезли в сила съдебни решения на основания,изчерпателно изброени в закона. Тези основания са различни от основанията за касационно обжалване по чл.281 т.3 ГПК и не могат да се прилагат разширително,тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо на решението. В случая в молбата е посочено,че се подава на основание чл.303 ал.1 т.1,т.2 и т.3 ГПК, но въведените в нея твърдения не сочат за наличието на тези фактически състави,както обосновано е приел съставът на ІІІ г.о. на ВКС при проверката си за нейната редовност. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение - да се остави в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.