Определение № 9 от 18.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 807/2010 г.

Производството пред ВКС е по чл.43, т.3 НПК, образувано по повод самоотводите на всички съдии от П.ския районен съд, отвели се от разглеждането на нохд № 4563/2010 год. на основание чл.29, ал.2 НПК. Писменото становище от представителя на ВКПр е, че е налице основанието по чл.43, т.3 НПК и разглеждането на делото следва да се възложи на друг съд, еднакъв по степен на П.ския районен съд. Върховният касационен съд също намира, че следва да се внесе промяна в местната подсъдност. Самоотводите на съдиите са мотивирани с факта, че свидетел по делото и засегнат от описаното в обвинителния акт хулиганско поведение на подсъдимия, е Б. В. В., съдия в П.ския окръжен съд, с когото съдиите от П.ския районен съд са в колегиални и инстанционни отношения, от естество да породят съмнения в непредубедеността им при разглеждането и решаването на делото. Разглеждането на делото следва да се възложи на друг съд, еднакъв по степен на местно компетентния и извън съдебния район на съответния функционално компетентен окръжен съд с оглед заеманата от свидетеля Б. В.Василев длъжност. Най-близкия съдебен район, отговарящ на горните изисквания, е този на П. районен съд, въззивен на когото е П. окръжен съд, затова и ВКС в състав от трето наказателно отделение