Определение № 3011 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2179/2024 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба на „ВГД Комерс“ ЕООД, чрез процесуален представител против Определение № 2291/29.11.2023г., постановено по адм. дело № 593/2023г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на дружеството против Решение № 1673/09.10.2023г., постановено по адм. дело № 593/2022г. на Административен съд Благоевград. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, като в жалбата излага конкретни доводи в тази насока. Моли съда да отмени оспореното определение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да остави без разглеждане подадена от дружеството касационна жалба първоинстанционният съд е приел, че жалбата е подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Изложил е мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 197, ал. 4 от ДОПК, решението на административния съд по дела свързани с обжалване постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки не подлежи на оспорване. Поради това е прието, че са налице основанията по чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, при които касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК, първоинстанционният съд оставя без разглеждане касационната жалба на основанията по чл. 215 АПК. Довода в частната касационна жалба, че съдът няма такива правомощия е неоснователен, тъй като след промените в АПК /ДВ бр. 15/2021г./ законодателят изрично предостави правомощия на първоинстанционния съд да извършва проверка относно допустимостта на касационната жалба и при установяване на недопустимост да оставя последната без разглеждане. В конкретния случай, правилно първоинстанционният съд е приел, че касационната жалба е подадена срещу съдебно решение, постановено по жалба срещу решение № ПИ-182/15.05.2023г. на директора на ТД на НАП – София с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу наложени предварителни мерки за обезпечение. Съгласно чл. 197, ал. 4 ДОПК решението на административния съд, постановено по жалба против решение на директора на компетентната ТД на НАП по жалба против постановление за налагане на обезпечителни мерки, не подлежи на обжалване. Съгласно чл. 268, ал. 2 ДОПК решението на административния съд, постановено по жалба против акт на решаващия орган по жалбата против действия на публичния изпълнител е окончателно и не подлежи на обжалване. Тъй като касационната жалба е подадена против съдебно решение, което не подлежи на обжалване, правилно първоинстанционния съд на основание чл. 213а вр. чл. 215, т. 4 от АПК е оставил касационната жалба без разглеждане. При така установените факти, настоящият състав на ВАС, осмо отделение счита, че законосъобразно с обжалваното определение са възприети основанията по чл. 213а, ал. 2 АПК във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, при които касационната жалба е оставена без разглеждане. Определението е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,