Определение № 31 от 16.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 968/2016 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н.-2004 М О. с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния пълномощник адв. П., срещу решение № 1797/03.11.2015 г. по в.гр.д. № 2332/2015 г. на Окръжен съд – Варна, с което, след отмяна на решение № 2160/12.05.2015 г. по гр.д. № 15888/2014 г. на Районен съд – Варна, са отхвърлени исковете на касатора с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени против ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление в [населено място], за заплащане на сумата 21 795.21 лв., платена на отпаднало основание, за която са издадени два броя фактури, съответно от 11.10.20102 г. и от 05.03.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда, както и за заплащане на мораторна лихва върху същата главница за периода от 05.22.2014 г. до 11.12.2014 г. в размер на 224.68 лв. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Моли се за неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени, по подробно изложени фактически и правни съображения, с присъждане на всички сторени по делото разноски. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на всички хипотези на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, по конкретно формулирани правни въпроси със значение за изхода по спора. Ответникът по касация, чрез процесуалния си пълномощник адв. Банков, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са развити в постъпилия по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на въззивния съд е приел, че претенцията на ищеца се основава на решение № 9484/25.06.2013 г. по адм.д.№ 12423/2012 г. на ВАС, с което е потвърдено решение № 4025/21.03.2013 г. на същия съд за отмяна на решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР по раздел VІІ. С последния са определени временни цени за достъп, дължими от Вятърни електрически централи, а въз основа на горното решение са извършени процесните плащания. Съдът е намерил, че основанието за плащане не е решението на ДКЕВР, респективно, че неговата отмяна не е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението на ищеца за плащане на цена за достъп. Обосновал е извода си с това, че предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР е администратовниправна последица на акта, като следва да се направи разграничение между него и търговските отношения, възникнали по повод на услугата „достъп”, които са възникнали преди издаване на самото решение и съществуват и понастоящем. Съдът е приел, че ДКЕВР е определил пределна цена за тази услуга, с оглед регулаторната й функция, а дали има неоснователно разместване на блага може да се прецени едва след вземане на решение за окончателната цена на услугата и след преценка на предвидените в чл.32 ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки. Такива решения /№ Ц-6 от 13.03.2014 г. и № КМ-1 от същата дата/ понастоящем са налице, но те не могат да бъдат съобразени, т.к. ищецът не ги е посочил като основание на иска си. С отпадането на временните цени не се прекратява правоотношението между страните, респективно отмяната на решение № Ц-33 не отменя правното основание за разместване на престациите, а води до отпадане на елемент от него и създаване на необходимост от преуреждане на отношенията с оглед еквивалентност на разменените престации. Отпадането на основанието на каузалните сделки е последица от тяхното унищожаване или отмяна, а в случая възникналото правно основание продължава да съществува, по аргумент от нормата на чл.32 ал.4 ЗЕ относно компенсаторните мерки. В допълнение са изложени и съображения за правната невъзможност за преуреждане на надлежно възникнали търговски правоотношения със задна дата. Въззивният съд е заключил, че искът е неоснователен, т.к. отмяната на решението на ДКЕВР само по себе си не може да обоснове извод за отпадане възмездността на договореното изпълнение и да доведе до реституция на разменените престации на претендираното основание. При така формираната правна воля на съда, обуславящ изхода по спора се явява първият формулиран от касатора правен въпрос, а именно – Дали с отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, представляващо индивидуален административен акт, по отношение на който по силата на закона /чл.13 ал.7 ЗЕ/ е допуснато предварително изпълнение, отпадат с обратна сила всички негови последици, уточнен с втория въпрос, а именно – тази отмяна води ли до отпадане на задължението за заплащане на цена на достъп с обратна сила, респ. има ли обратно действие. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а не в останалите поддържани от касатора хипотези, доколкото за действието във времето на решението на ВАС, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп и по въпроса как отмяната се отразява на правоотношенията между производителите на ел. енергия от възобновяеми източници и мрежовия оператор, след подаване на касационната жалба е формирана трайна практика на ВКС по чл.290 ГПК – решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г., І т.о., решение № 155 от 11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г., ІІ т.о., решение № 157 от 11.01.2016 г. по т.д. № 3018/2014 г. ІІ т.о., решение №7/26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г., ІІ т.о., решение № 28 от 28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г., ІІ т.о., решение № 104/27.06.2016 г. по т.д.№ 1610/2015 г., ІІ т.о., решение № 126/16.08.2016 г. по т.д.№ 1592/2015 г., І т.о., решение № 58/16.08.2016 г. по т.д.№ 332/2015 г., І т.о., решение № 162/04.10.2016 г. по т.д.№ 3245/2015 г., І т.о., решение № 136/05.10.2016 г. по т.д.№ 2727/2015 г., ІІ т.о. и други. Доколкото отговорът на тези обуславящи изхода на спора правни въпроси, даден в обжалваното въззивно решение, влиза в противоречие с цитираните решения на ВКС, които са служебно известни на настоящия състав и надлежно публикувани, следва да се приеме за основателно искането за допускане на касационно обжалване. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение