Определение № 1 от 05.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2604/2020 г.
ВКСII гражданско отделение05.01.2021reporting judge Гергана Никова
Ruling
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 6133 от 15.04.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1069/2020 г. по описа на СГС, ГК, ІІ „г” въззивен състав. ОСЪЖДА Н. Й. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Ж. сумата 200 (двеста) лева – разноски за защита пред ВКС. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 54167 от 16.06.2020 г., подадена от Н. Й. Б. (лице с юридическа правоспособност, доказана съобразно изискването на чл. 284, ал. 2 ГПК) против Определение № 6133 от 15.04.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1069/2020 г. по описа на СГС, ГК, ІІ „г” въззивен състав, с което е потвърдено Определение № 187131 от 07.08.2019 г. по гр.д.№ 10916/2006 г. по описа на СРС, І г.о., 46 състав. Постъпили са отговори от Н. Й. И. (със законен представител Й. В. И.) и В. Й. И. чрез особен представител адвокат К. Д. от САК, както и от Д. Н. Ж. чрез адвокат А. И. от САК (пълномощник също на А. Н. Ж., Л. Н. Ж. и Н. Н. Ж.), с които са заявени становища, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че частната касационна жалба е неоснователна. Претендират се разноски в полза на Д. Н. Ж.. Частната касационна жалба, като подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, е процесуално допустима. По искането за допускане на касационното обжалване ВКС намира следното: С потвърденото от СГС Определение № 187131 от 07.08.2019 г. по гр.д.№ 10916/2006 г. по описа на СРС, І г.о., 46 състав е оставена без уважение молбата на Н. Й. Б. да бъде конституиран като главно встъпило лице в производството по иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК, предявен от Д. Н. Ж., А. Н. Ж., Л. Н. Ж. и Н. Н. Ж. срещу Е. Т. Т. и нейните ненавършили пълнолетие деца Н. Й. И. и В. Й. И.. Въззивният съд е приел, че главното встъпване е процесуална фигура, при която се съединяват за общо разглеждане и безпротиворечиво решаване в едно и също исково производство предявен иск с исковете, които претендиращото главно встъпване лице предявява срещу ищеца и ответника по първоначално предявения иск и с които то претендира за себе си изцяло или отчасти същото гражданско право, което е предмет на първоначалния иск. Чрез предявяване на искове срещу ищеца и ответника главно встъпилото лице в процеса претендира самостоятелни права върху предмета на спора. Предмет и на двата иска следва да е едно и също субективно право. Във всички случаи абсолютна процесуална предпоставка за главно встъпване е наличието на правен спор между главно встъпващото лице и страните по първоначалния иск, който обуславя и правния интерес от встъпването. Прието е, че липсва идентичност между правото, предмет на иска по чл. 38а ЗЖСК и претендираното от Н. Й. Б. право на собственост по предявените с молбата за главно встъпване установителен (срещу ищците Д. Н. Ж., А. Н. Ж., Л. Н. Ж. и Н. Н. Ж.) и ревандикационен (срещу ответниците Е. Т. Т., Н. Й. И. и В. Й. И.) искове, макар и касаещи една и съща вещ. Наред с това е отчетено направеното изявление в обстоятелствената част на молбата за главно встъпване, че Н. Й. Б. и ответницата Е. Т. Т. „владеят имота съвместно” от края на май 2009 г., въз основа на което е формиран извод за липса на правен спор между Н. Й. Б. и ответницата Е. Т. Т., респ. – отсъствие на правен интерес от предявяването на ревандикационен иск. В изложението на основанията по чл. 280 ГПК са поставени въпросите:
„При предявен осъдителен иск по чл. 38а ЗЖСК дали елемент от предмета на делото и спорното право е установяване /доказване/ правото на собственост за спорния имот у праводателя на член-кооператора – ЖСК, и следва ли това право на собственост в полза на ЖСК да се установи /докаже/ в хода на делото по предявения иск по чл. 38а ЗЖСК или не ?” – с довод за противоречие с Решение № 71 от 17.04.2012 г. по гр.д.№ 1000/2011 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и
„Ако третото лице, искащо главно встъпване в делото с иск по чл. 38а ЗЖСК, претендира права на собственост върху процесния имот в делото и се противопоставя /не е съгласно/ този имот да се предаде от съда на ищците по делото, респ. – не е съгласно да се извадят от имота ответниците, то налице ли е правен интерес да се конституира това лице в процеса, като главно встъпило ?” - с довод за противоречие с Определение № 145 от 07.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2763/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., Определение № 174 от 17.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 3477/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Така поставените въпроси не обуславят допускане на касационното обжалване, тъй като не се констатира да е налице противоречие между произнасянето на въззивния съд и релевираната от касатора практика на ВКС. Съгласно т. 9б от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Определение № 145 от 07.07.2016 г. по ч.гр.д.№ 2763/2016 г. по описа на ВКС, ІІ г.о. и Определение № 174 от 17.10.2017 г. по ч.гр.д.№ 3477/2017 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., същностна черта на правната фигура на главното встъпване е наличието на пълна или частична идентичност между гражданското право, което е предмет на първоначалния иск и правото, претендирано от главно встъпилото лице. Главното встъпване е допустимо в случай, че главно встъпващият предявява искове както срещу ищеца, така и срещу ответника по първоначалния иск (насочен срещу ищеца установителен иск относно титулярството на съответното право, съчетан с установителен или осъдителен иск относно същото право, предявен срещу ответника по първоначалния иск). Изводът за допустимост на главното встъпване предпоставя както да е налице несъвместимост между претендираното от главно встъпващия право и претендираното с първоначалния иск, така също предявените от главно встъпващия искове да са процесуално допустими. Наред с това, съгласно Решение № 71 от 17.04.2012 г. по гр.д.№ 1000/2011 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., искът по чл. 38а ЗЖСК е специфичен владелчески иск (в сравнение с типичните владелчески искове по чл. 75 и 76 ЗС) със суброгаторен характер (тъй като с него се упражнява правото на бездействащия собственик – ЖСК). С това е обяснено защо в предмета на доказване са включени освен фактите на владението, нарушението и наличието на членствено правоотношение в ЖСК за ищеца, така също и правото на собственост на ЖСК върху жилището, във връзка с което за ответника е допустимо да се брани с възражението, че жилището не е собственост на ЖСК, противопоставяйки свои самостоятелни права върху него (включително придобиване по давност). Тези разяснения, обаче, касаят именно предмета на доказване, а не предмета на делото по иска по чл. 38а ЗЖСК, който е правото на член-кооператора, произтичащо от членството му в ЖСК, да получи владението върху разпределеното му жилище, собственост на ЖСК, от което и да е трето лице, което неоснователно го държи. В разглеждания случай на първо място се откроява недопустимостта на предявения от Н. Й. Б. ревандикационен иск, предвид заявеното от него твърдение, че по отношение на процесната вещ упражнява владение съвместно с ответницата по първоначалния иск Е. Т. Т.. Това обстоятелство категорично свидетелства за отсъствието на правен спор между главно встъпващото лице и ответницата по първоначалния иск, което от своя страна доказва отсъствието на интерес от предявяването на иск (както осъдителен, така и установителен) срещу нея. Отсъствието на интерес от предявяването на иск срещу първоначалния ответник прави тази претенция недопустима, а това дефинитивно изключва възможността за главно встъпване, доколкото същностна черта на последното е да са процесуално допустими исковете, предявени от главно встъпващия и срещу двете първоначални насрещни главни страни. Наред с това, разясненията, направени с Решение № 71 от 17.04.2012 г. по гр.д.№ 1000/2011 г. по описа на ВКС, ІІ г.о., преценени във връзка с изискването за пълна или частична идентичност между гражданското право, което е предмет на първоначалния иск и правото, претендирано от главно встъпилото лице, налагат извод за липса на такава между претенция по чл. 38а ЗЖСК и по иск за собственост. Идентичността, изискуема във връзка с чл. 181 ГПК , сега – чл. 225 ГПК, би била налице в случай, че главно встъпващото лице излага твърдения в негова полза да съществува основание да получи владението при условията на чл. 38а ЗЖСК, което да обоснове несъвместимост между неговото правно положение – от една страна, а от друга – както претенцията на първоначалния ищец, така и защитата на първоначалния ответник. При отсъствие на подобна несъвместимост липсва предпоставка за допускане на главно встъпване в производството по иск с правно основание чл. 38а ЗЖСК. За претендиращия собствеността спрямо самостоятелен обект в сграда на ЖСК остава открита възможността да заяви претенцията си в друго гражданско дело. С оглед настоящото произнасяне касаторът следва да заплати на ответника по частната касационна жалба Д. Н. Ж. сумата 200 лв. – разноски за защита пред ВКС, съгласно списъка от л. 28 и договор – разписка от л. 29. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение