Определение № 11731 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10868/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. Рибов, против определение № 2542 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело № 178/2023 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по заявление с рег. № 4884/20.12.2022 г., подадено в Затвора [населено място] и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят оспорва определението, като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия. Претендира разноски. Ответникът – министър на правосъдието не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение административният съд е приел, че на 20.12.2023 г. жалбоподателят е подал в канцеларията на Затвора – [населено място] заявление в затворен плик до Българска академия на науките(БАН), което било заведено в регистъра под № 4884. Със заявлението жалбоподателят е поискал от БАН да му отговори на въпроса към кой вид библиотеки, посочени в Закона за обществените библиотеки следва да се отнесат библиотеките в затворите, като в случай, че е относим друг закон, да бъде уведомен кой е този закон. Поискал е също така да му бъде предоставена информация дали е наличен списък на нормативните актове, попадащи в чл. 165, ал. 2 от ЗИНЗС, като в случай, че такъв е наличен, моли да му бъде предоставен на хартиен носител. Направил е и алтернативно искане – в случай, че такъв списък не е наличен, то правния отдел към БАН да изготви такъв с национални и международни правни актове, които уреждат наказателно-изпълнителната дейност. С писмо изх. № 04-12-1 от 05.01.2023 г. БАН препратила искането на жалбоподателя на министъра на правосъдието по компетентност. На 30.01.2023 г. бил изпратен отговор до Началника на Затвора - [населено място] от Началника отдел СДВРП в ГДИН, с указание Рибов да бъде уведомен, че молбата му е препратена по компетентност на ГД „Изпълнение на наказанията“ и е разгледана. В писмото се сочи, че при извършената проверка е установено, че в Затвора – [населено място] и прилежащите общежития са създадени библиотеки, до които се осигурява достъп на всички лишени от свобода, които желаят да ги ползват, както и че библиотечният фонд се попълва и обновява периодично чрез закупуване от администрацията на затвора на съответната правна литература, съдържаща националните и международни правни актове, които уреждат наказателно-изпълнителната дейност. Посочено е още, че при липса на съответния правен акт, справки по нормативни документи, закони и друга правна литература се извършва и чрез съдействието на инспектор социална дейност и възпитателна работа, а при заявено желание, чрез подаване на молба, консултация по въпроси от правен характер, свързани с изпълнението на наложеното наказание се извършват от инспекторите „Режимна дейност“, които са с юридическо образование. С това писмо, жалбоподателят е запознат на 02.02.2023 г. При така установената фактическа обстановка и след анализ на относимите материалноправни норми съдът е приел, че исканата информация не е представлява обществена такава, тъй като не дава възможност на жалбоподателя да си състави мнение за дейността на министерство на правосъдието, а по - скоро представлява консултация по правни въпроси. С оглед на установеното, съдът е мотивирал извод за липса на годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 159, т. 1 от АПК и е прекратил производството по делото. Определение е правилно. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена е тази информация, която е свързана с обществения живот и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В тази връзка в производството по ЗДОИ заявителите могат да отправят искания за предоставяне на конкретна информация, от която да могат да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти, но не и да искат отговори на поставени от тях въпроси. Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка и обосновано е приел, че в случая не се касае за достъп до обществена информация, а заявителят е поискал да му бъдат дадени отговори на зададени от него въпроси. Търсената от него информация (зададените въпроси )не представлява обществена такава. След като исканата от заявителя информация не попада в приложното поле на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, то за сезираният административен орган не е налице задължение за произнасяне, както и задължение да отговаря на така зададените въпроси по реда и условията на ЗДОИ. Н е е налице задължение за министъра на правосъдието да създава списък с правни актове (национални и международни), които уреждат наказателно - изпълнителната дейност и да тълкува закона. При липсата на задължение за произнасяне, правилно АС е стигнал до извод, че мълчалив отказ не е налице, както и годен за обжалване административен акт и правилно я оставя без разглеждане на посоченото правно основание. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение