Определение № 107 от 23.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 456/2009 г.

Настоящето производство е образувано на основание чл. 43, т. 1 НПК по повод разпореждане от 21.07.2009 г. на съдия-докладчик по н. ч. х. д. № 7732/2009 г. на Софийския районен съд, изпратено за определяне на друг съд, който да го разгледа. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил писмено становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С разпореждане от 21.07.2009 г. съдия-докладчик по н. ч. х. д. № 7732/2009 г. по описа на Софийския районен съд е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на Върховния касационен съд за промяна на подсъдността и определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Искането е направил с мотиви, че подсъдимите и посочените в тъжбата лица за разпит като свидетели имат местоживеене в района на Пловдивския районен съд. Въпросът за промяна на компетентния съд с друг, еднакъв по степен, е уреден в Наказателно-процесуалния кодекс като изключение от общите правила за местната подсъдност. Случаите са изрично изброени, затова условията, посочени в няколкото хипотези подлежат на стриктна интерпретация. Разпоредбата на чл. 43, т. 1 от НПК, на която съдия-докладчик се е позовал, поставя изискване много от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд. В тъжбата е поискано само да се призоват подсъдимите по тяхната месторабота – седалището и адреса на управление на търговското дружество „Интелект 21 век” ООД и на Колежа по икономика и администрация, находящи се на един и същи адрес в гр. П.. При тези данни няма основание да се приеме, че са налице законовите предпоставки за отклонение от правилата за подсъдността с оглед спестяване на сили и средства във връзка с явяването на подсъдимите пред съда и нормалното протичане като цяло на наказателното производство. Искането на съдия-докладчик следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 43 НПК