Определение № 1553 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3351/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. М. против решение № 2960/16.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 1529/2024 г. от ІІ“б“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна, като в тази част решението на районния съд е влязло в сила, като необжалвано от страните. По иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност съдът е приел, че трудовото правоотношение е прекратено със заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от 30.03.2023 г., като именно на това основание с влязло в сила решение е прието за установено между страните по спора, че последващото прекратяване на трудовото правоотношение с атакуваната заповед е незаконосъобразно. В тази част решението на районния съд не е обжалвано от страните и е влязло в сила. Доколкото с влязло в сила решение е установено, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ, то съдът е приел, че искът за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ е неоснователен, тъй като трудовото правоотношение е прекратено по искане на работника, преди издаването на незаконосъобразната заповед и не е налице хипотезата на оставане без работа по вина на работодателя, каквато е функцията на обезщетението на това основание. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поставените въпроси са във връзка с извода на съда, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.1 КТ със заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от 30.03.2023 г.. Тези въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК, доколкото съдът е зачел силата на пресъдено нещо по отношение на същия въпрос, разрешен с влязлото в сила решение на СРС, с което между страните е установено, че трудовото правоотношение е прекратено именно на това основание. За пълнота следва да се отбележи, че по този въпрос е налице съдебна практика на ВКС – решение по гр.д.№3010/2016 г. на ІІІ гр.отд. и др., в която се приема, че трудовото правоотношение, което се прекратява без предизвестие, се счита прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, без значение дали предизвестието е подадено от работника или от работодателя. И в двата случая – съгласно разпоредбата на чл.335 ал.1 т.3 КТ – прекратяването на трудовия договор настъпва с получаване на писменото изявление, без да е от значение обстоятелството /и съдът не го изследва/ дали фактически е налице посоченото в изявлението основание за прекратяване. Тази изходна постановка не е налице само когато по делото е надлежно установено, че работникът /с оглед постигането на собствени цели/ е злоупотребил с правото си по чл.327 КТ да прекрати трудовия договор /каквато е хипотезата на цитираното от ответника решение № 289 от 18.11.2014г. по гр.д.№ 1289/2014г. на ІV гр.о./. Обстоятелството, дали работник е престирал труд при същия работодател, след прекратяването на трудовото правоотношение не е основание да се приеме, че е преодоляна силата на пресадено нещо по отношение на сочения въпрос, като поставените и в тази насока правни въпроси са неотносими към производството по чл.288 ГПК както по иска за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, така и към дължимостта на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ. Тези факти и обстоятелства биха били относими към иск с друго основание и с друго искане. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба се присъди сумата 1300 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС