Определение № 5682 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4067/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на П. Запрянов от гр.Димитровград, чрез пълномощник адв. Б.Бойчев, против определение №3202/26.03.2024 г., постановено по адм.д. № 3075/2024 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е оставено без разглеждане искането на П.Запрянов от 26.03.2024 г. за прекратяване на действие на Висшия адвокатски съвет, състоящо се в публикуване на интернет страницата му, секция Правила за организация и дейността на ВАдС, Отчети и доклади, Годишен финансов отчет за 2020 г., Отчет по бюджет – 2020 г., в който се съдържат трите имена на П. Запрянов и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че оспореното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че изложените от решаващия съд мотиви са вътрешно противоречиви, че Висшия адвокатски съвет е юридическо лице/организация, имаща правомощията на административен орган по смисъла на §.1, т.1 и т.2 от ДР на АПК и е администратор на лични данни по смисъла на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се и направените по делото разноски. Ответникът - Висш адвокатски съвет, представляван от председателя д-р И.Дерменджиев, с писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност на обжалваното определение на АССГ. Иска същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение подлежащо на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение Административен съд – София-град е приел, че за да е допустимо искането по чл. 250 АПК е необходимо твърдяното фактическо действие да се извършва от административен орган или негови служители, да не е прекратено и да е налице правен интерес от търсената защита, а в случая твърдяното фактическо действие не е извършено от административен орган. Посочил е, че Висшият адвокатски съвет е юридическо лице, със седалище в гр.София / съгласно чл. 117 от Закона за адвокатурата/ и че същият не принадлежи към системата на изпълнителната власт, нито е носител на административни (властнически) правомощия по силата на закон, тъй като неговите решения са задължителни само за адвокатите и органите на адвокатурата. В допълнение е указал на искателят, че може да защити правата си в производство по чл.38 и сл. от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Постановеното определение е правилно по следните съображения: Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че за да е допустимо искането по чл.250 от АПК е необходимо твърдяното фактическо действие, в случая публикуването на личните данни на П.Запрянов в нарушение на ЗЗДЛ, да е извършено от административен орган или длъжностно лице. Независимо, че Висшия адвокатски съвет е юридическо лице и администратор на лични данни, в случая същият не е административен орган – не принадлежи към системата на изпълнителната власт, не е носител на властнически правомощия и не е овластен от закона с публични функции. Изготвеният отчет по бюджета за 2020 г., публикуван на интернет страницата на съвета е действие в изпълнение на чл.9, т.7 и чл.16, ал.1, т.5 от Правилата за организацията и дейността на Висшия адвокатски съвет, във връзка със същото не е налице овластяване по силата на закона и не е в изпълнение на властническо правомощие, има отношение единствено към членовете на съвета и не създава права и задължения за трети лица. След като твърдяното фактическо действие не е извършено от административен орган или длъжностно лице, търсената защита по чл.250 от АПК е недопустима и правилно първоинстанционния съд е оставил без разглеждане постъпилото искане. Указаното от съда, че искателят може да защити правата си в производство по чл.38 и сл. от ЗЗЛД не променя горния извод и не води до противоречие в мотивите на съда. Наред с горното, предявеният от Запрянов до АССГ иск по реда на чл.250 АПК във връзка с чл.39, ал.1 от ЗЗЛД също не променя този извод, тъй като производството по чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД не е исково, а такова по обжалване пред съда по реда на АПК на действия и актове на администраторите на лични данни, които едновременно с това са и административни органи. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр.първо, предл. първо АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение